Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Значи всичко е направено? — попита кралят.
— Да, ваше величество — отговори Д’Артанян сериозно. — Направено е.
Кралят мълчеше, тъй като не намираше необходимите думи. Все пак неговата гордост не му позволяваше да свърши дотук. Ако кралят е взел някакво решение, дори да е несправедливо, той трябваше да докаже на всеки, който е присъствал, че е бил прав. За това имаше само едно безотказно средство — да се измисли вина на жертвата.
Людовик, възпитаник на Мазарини и Ана Австрийска, владееше кралския занаят по-добре от всеки друг монарх. И този път пак го доказа. След кратко мълчание той небрежно попита:
— Какво каза графът?
— Нищо, ваше величество.
— Нима мълчаливо се остави да бъде арестуван?
— Той каза, че е бил готов за това, ваше величество. Кралят вирна глава и надменно рече:
— Уверен съм, че граф Дьо ла Фер е престанал да се прави на бунтовник.
— Ваше величество, кого определяте като бунтовник? — спокойно попита мускетарят. — Нима в очите на краля този, който не само се оставя да го затворят в Бастилията, но и се съпротивлява на тези, които не искат да го закарат в крепостта, е бунтовник?
— На тези, които не искат да го закарат в крепостта? — възкликна кралят. — Капитане, какво чувам? Полудял ли сте?
— Не мисля, ваше величество.
— Кои са тези хора?
— Очевидно същите, на които ваше величество е възложил това.
— Но то беше възложено на вас, капитане! — извика кралят.
— Да, ваше величество, на мен. Но аз предложих на графа да вземе коня, който бях наредил да му приготвят в заставата Конферанс.
— С каква цел?
— За да може, ваше величество, да стигне до Хавър и от там да се прехвърли в Англия.
— В такъв случай вие сте ми изменили, господине! — възкликна кралят в порив на неукротима ярост.
— Да, господарю!
На думи, произнесени с такъв тон, нямаше какво да се отговори. Кралят срещна толкова упорита съпротива, че това го порази.
— Имахте ли някакво основание да се държите по този начин, господин Д’Артанян? — величествено попита Людовик.
— Аз никога не действам без основание, ваше величество.
— Но това основание не е било приятелството? Единственото, което би могло да ви извини, единственото, което би могло да има някаква тежест. Вашето положение в случая беше изключително благоприятно. Решението беше предоставено на вас?
— На мен ли, ваше величество?
— Нали имахте избор — да арестувате граф Дьо ла Фер или да откажете поръчението?
— Той все едно щеше да бъде арестуван или от мен, или от началника на вашата охрана.
— Значи такава е вашата преданост, господине!… Преданост, която разсъждава, която си позволява да избира! Господине, вие не сте войник!
— Чакам ваше величество да благоволи да каже кой съм аз.
— Вие сте фрондьор.
— Тъй като Фрондата вече не съществува, все пак, господарю, кой съм аз?
— Ако това, което казвате, е истина… Искам да знам за какво сте дошли.
— За да кажа на краля: господарю, граф Дьо ла Фер е в Бастилията!…
— Оказва се обаче, че вие сте непричастен към това.
— Вярно, но след като той е там, важното е ваше величество да бъде осведомен за това.
— Господин Д’Артанян, предупреждавам ви, че прекалявате с търпението на своя крал.
— Напротив, ваше величество.
— Какво означава — напротив?
— Явих се тук, за да заповядате и аз да бъда арестуван.
— Да бъдете арестуван?
— Разбира се. Моят приятел ще скучае в затвора и аз дойдох да помоля ваше величество да разрешите да му правя компания.
Кралят се хвърли към бюрото си и грабна перото, за да напише заповед за затварянето на Д’Артанян в Бастилията.
— Имайте предвид, господине, че това е завинаги! — закани се той.
— Ваше величество, аз дойдох спокойно да поговоря с краля. За нещастие, кралят избухна, но аз ще му кажа всичко, което считам за свой дълг да му предам.
— Оставка, господине, оставка! — извика кралят, захвърляйки перото и листа.
— Вие знаете, ваше величество, че оставката не ме плаши. Веднъж вече, в Блоа, когато отказахте на крал Чарлз милиона, който след това му даде моят приятел граф Дьо ла Фер, аз исках да си подам оставката.
— Добре, говорете, но по-кратко.
— Не, ваше величество, сега няма да стане дума за оставка.
Вие взехте перото, за да ме изпратите в Бастилията. Защо променяте решението си?
— Д’Артанян, каква гасконска глава сте вие! Кой от нас е крал — вие или аз?
— За нещастие, ваше величество, вие!
— Какво означава вашето „за нещастие“?