Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Това, което вече знаем ли?

— Така го възприех и аз. След като можем да се справим с вече преживяното, за какво повече да се безпокоя?

— Всичко ли ми казваш? — хладно го попита тя.

Пъг сви рамене.

— Вероятно съм забравил нещо. — И продължи шеговито: — Та нали в този разговор бях почти умрял.

— Бъдещето не е фиксирано, макар че може да е трудно да се промени, ако събитията наберат достатъчно инерция — обади се Гатис.

Пъг кимна, а Миранда заяви:

— Представа нямам какво означава това. Какво криеш?

— Само това, че в замяна на един много дълъг живот и на огромна сила, един ден ще трябва да заплатя висока цена.

— Това „само“ никак не е малко.

— Всички плащаме някаква цена — вметна Гатис.

Пъг смени темата.

— Ти си пазач на този олтар от векове, Гатис. Какво смяташ, че означава това?

— Мисля, че е време за промяна, господарю Пъг, и че скоро ще се яви някой, за да запълни празнотата, оставена след смъртта на Макрос.

— Мисля, че си прав — каза Пъг. — Може би е някой от учениците ни. — Помълча за миг, след което добави: — Някой ще намери олтара.

— Разгънал съм много тънко, но мощно заклинание, за да го прикрия, господарю Пъг — каза Гатис.

— Знам. Живях десетилетия на този остров и изобщо не подозирах, че той съществува, но онзи, който е обречен да бъде следващият инструмент на Сариг, все някак ще го намери.

— Твърде е възможно — отвърна Гатис.

— Ще чакаме този ден. А сега — той се обърна към Миранда — да се върнем в къщата. Искам да видя как вървят нещата тук, а след това да отдъхна преди да се върна в лагера на Субаи сутринта.

Върнаха се в къщата и в централния двор се натъкнаха на група ученици, насядали около фонтана да се насладят на тихата пролетна вечер. Щом Пъг се приближи, всички станаха почтително, освен една огнегадателка от Брънанджий, чието змиеподобно тяло от кръста надолу не й позволи да направи нещо повече, освен да раздвижи почти хуманоидния си торс в подобие на лек поклон. Пъг им махна небрежно да си седнат по местата.

— Пъг, радвам се, че те виждам — каза Робърт Д’Лийс.

— Харесва ли ти животът на нашето малко спретнато островче? — попита Пъг. Беше довел младия магьосник с Миранда на острова през зимата. Робърт се беше оттеглил от членството си в съвета на Звезден пристан и нямаше къде да иде. Патрик прояви безразличие към идеята за дворцов магьосник, затова Пъг реши да го наеме на острова.

— Мястото е чудесно — отвърна Робърт. — През последния месец научих за занаята си повече, отколкото предишните две години на Звезден пристан.

Миранда и Пъг се спогледаха.

— Това е впечатляващо — каза Пъг и покани Гатис и Миранда да седнат на близката скамейка. — Ти си най-младият член на съвета и израсна в изучаването на занаята повече от всеки друг ученик, който съм имал на Звезден пристан. А тук учиш дори още по-бързо?

Робърт се усмихна. Бе решил да си пусне брада като на Пъг — ласкателство, което не се хареса на Пъг, но той предпочете да не го коментира.

— Направо е смайващо. Но още по-удивителното за мен е, че с практикуващите магия от други светове научавам неща, за които Чалмес и Калиед не биха могли и да мечтаят.