Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Според всичко, което съм чувал за вас, ми е трудно да го повярвам. Но щом принцът е заповядал, ще го изпълним. Ще приготвя патрул да ви придружи утре призори. Дотогава ще трябва да се задоволите с грубите лагерни условия. Ще наредя да вдигнат шатра, за да преспите с приятеля ви.
— Благодаря — каза Пъг и се обърна към Накор. — Тази нощ ще спиш сам, приятелю, аз смятам да прекарам една нощ с жена си.
— Ще хвръкнеш обратно до Даркмоор?
— Не. Миранда е на Острова на чародея и искам да я видя.
Накор се ухили.
— Помня какво е да си влюбен. — И въздъхна. — Макар че беше толкова отдавна…
Пъг извади едно цуранско транспортно кълбо и каза:
— Това е последното. Ще трябва да накарам Миранда да ме научи на оня трик с прехвърлянето без такива неща. — Започна грижливо да оглежда околностите. Всеки опит да се използва чудноватото транспортно средство на цураните без крайната точка да е добре запечатана в ума, можеше да доведе до сигурна смърт. — Дай ми няколко минути да наместя разположението на този лагер в ума си, за да мога да се върна утре заранта.
— Естествено — отвърна Накор и добави със смях: — Само гледай да не го счупиш. Много време ще й трябва да те научи, а кой знае защо, не си представям, че ще почнеш да се учиш точно тази нощ! — Пъг не му обърна внимание, а закрачи, оглеждайки съсредоточено околните ориентири. Накор се обърна към Субаи. — Спокойно ли е тук, капитане?
Субаи кимна.
— Нашествениците държат другата страна на северните проходи, но не се опитват да прехвърлят хребетите. Патрулите ни се доближават на неколкостотин разкрача до позициите им, но само ги подгонват малко и ги оставят на мира. Изглежда, положението им засега ги задоволява.
— Несъмнено — каза Накор. — Укрепват отбраната си пред всеки път за атака.
Субаи кимна.
— Предполагам, че сте намерили през планините пътища, които те все още не са открили.
— Има. Но са главно кози пътеки. Има две места, където можем да вкараме един-два взвода, да разположим хора в тила им и да ударим на север, но няма място, където да се укрепим за сериозна офанзива. — Капитанът погледна на запад, сякаш виждаше през планините вражеските позиции от другата им страна. — Ей там, само на седмица езда, ако беше по права линия, се намира Сарт. Ако можехме да проникнем някак, да завземем старото абатство над града и да се укрепим там, бихме могли да предприемем флангова атака в поддръжка на силите, настъпващи от юг, и да прочистим нашествениците за няколко дни, вместо за седмици, както ще се наложи.
— Може би има начин — каза Накор.
— Какво предлагаш? — попита капитанът.
— Мъча се да си спомня една история, която херцог Джеймс ми разказа преди много време. — Помълча, после добави: — Трябва да пратя писмо до херцог Арута. Имаш ли нещо за писане?
— В шатрата ми — каза Субаи.
— Добре — кимна Накор и влезе.
Субаи погледна към мястото, където бе стоял Пъг. И видя, че магьосникът е изчезнал.
Миранда вдигна глава и го видя пред себе си. Скочи, притича до него и го прегърна.
— Чаках те.
Пъг отвърна на изблика й. Не се бяха разделяли от половин година, а му беше отнело почти цяла седмица, докато стигне до лагера на Субаи в планините.
— Как са работите тук? — попита Пъг, след като се пуснаха.
— Както ги оставихме — отвърна Миранда. — Гатис ръководи образцово ежедневните неща на острова, а Робърт Д’Лийс, изглежда, е станал нещо като организатор. Заловил се е да възстанови учебния график, прекъснат след заминаването ти.
Пъг се усмихна.
— Това е добре. Ще трябва да поговоря с него преди да си тръгна сутринта.
Тя го целуна.
— Но чак след вечеря. Искам си те само за мен през следващите няколко часа.
Той се усмихна.
— Добре, след вечеря.
Следващите два часа прекараха насаме, а после поръчаха да им донесат вечерята в покоите. След като се нахраниха, Гатис се появи на вратата и каза:
— Господарю Пъг. — Високото таласъмоподобно същество винаги се обръщаше строго официално към всички, от Пъг до най-низшия слуга. Макар че и най-низшият слуга на този остров беше ученик по магия, от единия до другия край на Мидкемия, както и от далечни светове.
— Здравей, Гатис — отговори Пъг. — Всичко наред ли е?
— Тъкмо затова исках да поговоря с вас. Боя се, че нещо не е както трябва.
— Какво е то?
— Ще е по-добре, ако вие и господарката Миранда благоволите да ме придружите.
Пъг и Миранда се спогледаха, но не казаха нищо, а последваха Гатис, който се обърна и ги поведе през вратата и по дългия коридор, отделящ личните покои на Пъг от останалата част на голямата централна сграда на Вила Беата.