Кралица на въздух и мрак [bg]

Марк и Кристина се втурнаха към него, но един ален страж, който гледаше схватката, се завъртя, за да им препречи пътя. От толкова близко разстояние лъкът на Марк не вършеше особена работа; той извади късия меч, втъкнат в колана му, и се нахвърли върху стража, сечейки яростно, докато се мъчеше да се добере до Кийрън. Друг страж се изпречи пред Кристина; тя се разправи с него с един посичащ удар, претъркулвайки се под пътя на друго копие. Подкован с метал ботуш се стовари върху нея и тя изпищя, усещайки как ребрата й се трошат. Агонизираща болка я прониза, докато рухваше на земята.

Междувременно на гоблиновите стражи на Обан им беше дошло до гуша. Захвърляйки оръжията си в бързината да се махнат, те побягнаха от Обан към сърцето на битката, следвани по петите от Даяна и Гуин. Останал изведнъж сам насред полето, Обан се огледа наоколо в трескава паника и сграбчи меча на един от гоблините.

— Върнете се, копелета такива! — изкрещя. — Върнете се! Заповядвам ви!

Изохквайки в агония, Кристина се опита да стане на крака. Пронизващата болка от счупените кости я накара да се сгърчи конвулсивно; видя двама алени стражи над себе си и си помисли: Това е краят.

Те паднаха, по един от двете й страни. Облян в кръв, Марк се наведе над нея с пребледняло лице.

— Кристина! Кристина!

Кристина го стисна, простенвайки от болка.

— Иратце.

Марк трескаво затърси стилито си, докато Уинтър се провикна силно:

— Кралю Обан!

Кристина извърна глава настрани. Уинтър стоеше над Кийрън, който бе рухнал на земята, а строшеният му меч лежеше до него. Сърцето на Кристина се сви мъчително, докато Марк рисуваше набързо иратце върху кожата й.

Почти не забеляза как болката изчезна. О, Кийрън.

— Генерал Уинтър! — извика Обан, размахал ръце срещу генерала на алените стражи, сякаш гонеше мухи. Изцапани дантели стърчаха от ръкавите му, кадифените му бричове бяха прекалено смачкани, за да могат да бъдат оправени. — Заповядвам ти да убиеш предателя!

Уинтър поклати бавно глава. Беше внушителен мъж, плещите му сякаш щяха да пръснат шевовете на боядисаната му с кръв униформа.

— Сам трябва да го направиш, господарю. Това е единственият начин да потвърдиш претенциите си към престола.

С нацупена гримаса, отпуснал меч до себе си, Обан тръгна по тревата, която го делеше от Кийрън. Марк сведе поглед към Кристина и когато я видя да кимва, протегна ръка и я издърпа на крака.

Спогледаха се веднъж, а после Марк се отклони надясно, втурвайки се към Уинтър и Кийрън.

Кристина пое наляво и застана пред Обан.

— Да не си го докоснал. Нито стъпка повече.

До ушите й достигна изненаданият вик на Уинтър: Марк се беше хвърлил на гърба му. Уинтър се отърси от него, но не преди Кийрън да бе успял да се изправи на крака.