Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Рени се замисли само миг.
— Това може да е и най-големият ни шанс. Аз казвам да влезем.
— Благодаря, госпожице Шака. — Под сарказма се долавяше отчетлива нотка на одобрение.
— Това, което ни казахте, ме притеснява. — Гласът на Мартин звучеше не само притеснено — в него имаше тъга, каквато Рени никога досега не беше долавяла. — Щеше ми се да имах повече време да размисля.
— Ако операционната система изтегля ресурси, те може би планират някаква голяма промяна — използването й страшно е нараснало и като че ли има много промени. Могат дори и да планират да закрият всичко и напълно да отрежат външния достъп.
— Казах на Рени, че сънувах сън — обади се !Ксабу. — Вие може би няма да ме разберете, господин Сингх, но аз съм се научил да вярвам на такива послания.
— Сънувал си сън, който ти е казал, че днес е ден за влизане в мрежата?
— Не, разбира се, че не. Но мисля, че сте прав, като казвате, че такава възможност може и да не ни се удаде втори път. Не мога да обясня защо мисля така, но вашите думи потвърждават съня ми. Дошло е времето всички деца на прататко Мантис да се съберат заедно — това ми каза моят сън.
— Ха! — рязко се изсмя Сингх. — Е, и какво — едно „за“, едно „не съм сигурна“ и едно „сънувах една буболечка“? Май и аз съм „за“. Така че ще опитаме. Но не се учудвайте, ако гръмна веднага цялата работа — според мене те не могат да ме проследят, а и аз ще се постарая да отнема на тия копелета удоволствието дори да се опитат!
И изчезна. Отново настана тишина.
Този път чакането се проточи дори още по-неестествено дълго. Мракът беше навсякъде; Рени усещаше как той попива в нея. И тя, и другите — какво си мислеха, че правят? Четирима души, които се опитват да се промъкнат в най-изпипаната мрежа в света, и после — какво? Да пресяват невероятната й сложност в търсене на отговори, които може изобщо да не са там? Щеше да им е по-лесно да намерят една точно определена песъчинка на някой плаж.
„Какво прави той? Дали изобщо ще успее?“
— Мартин? !Ксабу?
Не последва отговор. По някаква приумица на системата на Сингх или на нейната собствена тя беше временно некомуникативна. Това само засили клаустрофобичната й нервност. Колко ли време беше прекарала в този мрак? Часове? Опита се да направи часовник, но системата не откликна на никакви нейни сигнали. Щом размърда ръцете си, които не виждаше, и не усети нищо, за миг я обзе истинска паника. Насили се да лежи неподвижно.
„Успокой се, тъпа краво. Нито си паднала в кладенец, нито си погребана в пещера. Намираш се във V-резервоар. !Ксабу, баща ти и Джеремая са само на няколко педи от тебе. Ако искаш, можеш да седнеш, просто да разкараш всичките ония тръби и да бутнеш капака, но това ще провали всичко. Отдавна чакаше този шанс. Не го проваляй. Бъди силна.“
За да се намира на работа — и за да си докаже, че времето наистина минава, — започна да брои, като свиваше пръсти, за да си напомня, че има тяло, че съществува и нещо друго освен мракът и собственият й глас в главата й. Преброи до триста и нещо изпращя в слушалките й.
— … Май влязох… някакви… интерферентни… рутери ще… — Гласът на Сингх беше много тих, сякаш идваше отдалече и макар думите му да долитаха насред взривове на статично електричество, в тях се долавяше отчетлив страх.
— Рени съм. Чувате ли ме?
Сега гласът на хакера беше още по-слаб.
— … Няма причина да… откачам, но… наръгай… „Наръгай“? „Наръгай“ ли беше казал? Или „напъхан“? Рени се опита да сподави ужаса си. Всъщност нямаше от какво да се бои — от нищо освен от откритието и отплатата, а сега те започваха да й се струват стари приятели. „Само един суеверен идиот може да се бои от мрежата“ — рече си тя.
Змиевидните ръце на Кали се надигнаха в спомена й — подиграваха й се.
Слушалките й отново изпращяха, но този път не чу никакви думи. Изведнъж осъзна, че й е много-много студено.
— !Ксабу! Мартин! Там ли сте?
Тишина. Студът ставаше все по-силен. Психосоматична реакция, нямаше съмнение. Реакция на мрака, самотата и несигурността. „Дръж се, момиче, дръж се! Не се паникьосвай! Няма причини да те е страх. Правиш го заради Стивън. Правиш го, за да му помогнеш.“