Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— И да не се набива много-много на очи, да му се не види — добави Сингх.
— Как да го направим? Пък и в чия ли система сме?
Мартин не отговори, но в мрака пред Рени се появи малък холографски куб. Рени откри, че като използва стандартни ВР — симулации, може да построи образ в него.
— Побързайте — изръмжа Сингх. — След около петнайсет минути идва прозорецът ми и не искам да го изпускам.
Рени се замисли. Ако тази мрежа, Адърланд, всъщност представлява огромна ВР за игра на богатите и силните на деня, както явно смяташе Сингх, то тогава сим, който е твърде обобщен, твърде евтин, най-много би привлякъл нежелано внимание. Сега й се падаше възможност да се отпусне и да си вземе нещо хубаво.
Зачуди се дали няма да е най-добре да се направи на мъж. В края на краищата алфа-мъжете в човешкия свят не се бяха променили особено през последните две хиляди години и, доколкото знаеше, малцина от тях имаха високо мнение за жените. Но, от друга страна, може би именно затова не биваше да се прави на нещо друго. Ако средностатистическият смахнат мултимилионер, желаещ да управлява света, беше склонен да презира жените изобщо, а още повече една млада африканка, да бъде самата себе си можеше да е идеалното средство да остане незабелязана.
— Снощи сънувах сън — стресна я безплътният глас на !Ксабу. — Много странен сън за прататко Мантис и за Онзи, който поглъща всичко.
— Моля? — Тя избра основното човешко женско тяло, което се появи в куба, безлично като телена скулптура.
— Идва от една легенда, която научих като юноша — много важна легенда за моя народ.
Рени усети, че се мръщи — опитваше се да се концентрира върху образа на сима. Даде му тъмната си кожа и много късо подстригана коса, после го издължи, за да заприлича повече на нейното тяло — с малки гърди и дълги крайници.
— Не можеш ли да ми го разкажеш по-късно, !Ксабу? Опитвам се да си направя сим. Ти не трябва ли също да си направиш?
— Точно затова сънят ми се стори важен. Прататко Мантис ми говореше в съня — на мене, Рени. Каза ми: „Време е всички първи хора да се съберат.“ Но извинявай, затруднявам те. Ще те оставя на мира.
— Опитвам се да се съсредоточа, !Ксабу. По-късно ми го разкажи, моля те.
Увеличи главата и бързо прехвърли ред лица, за да намери нещо близко до своето. Носове, очи и усти се изреждаха като претендентки за стъклената пантофка на Пепеляшка и бяха отхвърляни, докато накрая откри комбинация, която имаше нейните черти и не я разкрасяваше. Рени не харесваше хората, които правеха симовете си подчертано по-привлекателни от телата си в реалния живот. Смяташе това за слабост, за нежелание да живееш с онова, което ти е дадено.
Взря се в завършения продукт, но безизразното лице изглеждаше толкова правдоподобно от пръв поглед, че тя се заколеба. Не беше нужно да си прави чак толкова верен автопортрет. Хората, в чиято система щяха да влязат нелегално, изобщо не си поплюваха, както вече знаеше. Защо да ги улеснява в отмъщението?
Рени изостри скулите и брадичката и избра по-дълъг и по-тесен нос. Леко дръпна очите нагоре. „Сякаш преобличам кукла“ — помисли си тя. Сега лицето й само смътно напомняше на нейното, симът й приличаше най-вече на някоя пустинна принцеса от филмите с пясъци и ятагани. Усмихна се, доволна от произведението си и от себе си — кой сега си беше излъскал сима?
Облече новото си тяло в най-разумните дрехи, за които се сети — нещо като авиаторски комбинезон и ботуши: ако симулацията е достатъчно добра, подходящият костюм има значение. После прегледа редица възможности за сила, издръжливост и други физически данни — в повечето сим-светове всяко натрупване на качества в една категория трябваше да бъде уравновесявано с намаляване на качества в друга. След като си поигра с цифрите и остана доволна, вкара избора си. Симулацията и нейният куб затвор изчезнаха и тя отново потъна в мрак.
Резкият глас на Сингх се вряза в празнотата:
— Вижте сега, ще ви кажа това веднъж и само веднъж. Влизаме, но недейте да се учудвате на нищо — включително и на провал. Това е най-смахнатата и гадна операционна система, на която съм се натъквал, така че нищо не обещавам. И не ми задавайте тъпи въпроси, докато работя.
— Мислех си, че и ти си работил по нея — обади се Рени. Беше започнало да й писва от сприхавия характер на Сингх.
— Не съм работил по самата ОС — отговори той. — Работих по включването на снап-компонентите. Операционната система беше най-голямата тайна от проекта „Манхатън“ насам — това е била първата атомна бомба, още през XX век, ако някой не познава историята.