Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Знам, че си работил здраво, татко. Е, сега е мой ред да направя каквото мога за Стивън. Така че, моля те, не усложнявай ненужно нещата.
Най-накрая той отново се обърна към нея — очите му бяха зачервени, устата — извита в кисела гримаса.
— Ще се оправя. Тук човек и без това няма какво да върши. А ти да не вземеш да се утрепеш там, момиче. Не го оставяй да ти изпържи мозъка или някаква подобна тъпотия. А ако стане така, недей мен да ме обвиняваш.
„Тези думи заместват признанието, че ме обича“ — помисли си Рени.
— Ще се опитам да не ми изпържат мозъка, татко. Бог ми е свидетел, ще се опитам.
— Иска ми се някой от нас да беше учил медицина. — Тя оглеждаше с известно отвращение канюлата на системата, прикрепена към ръката й с тънък слой проницаема латексова мембрана. — Не е много радостно, че трябва да си служа с наръчник. При това военен.
Джеремая сви рамене — прикрепваше същото устройство към кльощавата ръка на !Ксабу.
— Не е толкова трудно. Майка ми преживя катастрофа и имаше рана, на която трябваше да се направи дренаж. Аз свърших цялата работа.
— Ще се оправим, Рени — обади се !Ксабу. — Добре си подготвила всичко.
— Надявам се. Но все ми се струва, че нещо ми се губи. — И внимателно се потопи в гела. След като той я покри изцяло, Рени свали бельото си и го метна навън. На Джеремая сигурно изобщо не му пукаше, а баща й ровичкаше из хранителните припаси — не искаше да наблюдава запечатването на саркофазите, — но на нея все още й беше неудобно да е гола в присъствието на приятелите си. !Ксабу, който нямаше такива скрупули, отдавна беше свалил всичките си дрехи и изслуша последните инструкции на Джеремая в невъзмутима голота.
Рени свърза тръбичката на системата с шунта в ръката си, после постави катетъра за урината и маркуча за фекалиите, потискайки тръпката от неприятното, натрапливо докосване до плътта й. Не беше време да се прави на гнуслива. Трябваше да мисли за себе си като за войник, който отива в тила на врага. Мисията беше най-важното нещо, а всякакви други съображения — второстепенни. Тя прехвърли наум списъка си за не знам кой път, но всичко беше свършено. Самият V-резервоар щеше да наблюдава и да коригира всичко чрез плазмодалния гел. Нагласи маската и даде сигнал на Джеремая да включи въздуха. Когато усети леко влажният въздух да нахлува в устния мехур, тя се плъзна под повърхността.
Потъна в тъмната безтегловност и зачака Джеремая да свърже системата с мрежата. Като че ли минаха векове. Зачуди се дали няма някакви проблеми с апаратурата на !Ксабу. Може би не я биваше и щеше да се наложи да тръгне сама. Тази мисъл дотолкова я разтревожи, че тя се уплаши. Беше започнала да зависи от малкия мъж, от спокойното му присъствие и от добрите му чувства повече, отколкото й се нравеше, но нищо не можеше да направи.
— Рени? — Беше Джеремая, говореше й през слушалките. — Всичко наред ли е?
— При мене да. Какво чакаме?
— Нищо. Готови сте. — Последва дълго мълчание и тя дори си помисли, че се е изключил. — И късмет. Открийте кой направи това на докторката.
— Ще се постараем с всички сили. — Изведнъж я заобиколи сиво море от статична празнота, без повърхност и без дъно — беше включена. — !Ксабу? Чуваш ли ме?
— Тук съм, Рени, ние нямаме тела.
— Още не. Първо трябва да се свържем със Сингх. Призова операционната система на военната база — типично контролно табло, направено без всякакво въображение, пълно с екранни прозорци, симулирани бутони и ключове, — после въведе препрограмираната връзка, която Мартин им беше изпратила. Контролното табло примигна — даваше им различни знаци да почакат; след това таблото и сивият фон изчезнаха — погълна ги мрак. След малко чу познатия глас на французойката:
— Рени?
— Да, аз съм.
— !Ксабу?
— И аз съм тук.
— Всички сме налице, Мартин. Защо няма картина?
Гласът на Сингх изхриптя в слушалките й:
— Защото нито имам време, нито съм склонен да ви забавлявам с хубави картинки. Ако проникнем в онази система, ще имаме повече картинки, отколкото можем да понесем.
— Въпреки това — обади се Мартин — ще трябва да изберете някакви стандарти за симулираните си тела. Мосю Сингх разправя, че много от възловите точки в тази мрежа автоматично ви снабдяват със сим при влизане, но други — не. А някои от тях, които го правят, ще бъдат повлияни от избора на потребителя, така че трябва да си изберете нещо удобно.