Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Да му се не види бе, човек, какво си мислиш, че правиш? — изкрещя Бръмонд. Сега беше само на няколко десетки метра и се приближаваше бързо с огромните си тигрови скокове. Раздразнителното неверие в погледа му премина в бяс и той вече опипваше колана си за сабята.
Пол дръпна кормилото. Въздушният кораб се разтресе и започна да се издига. Бръмонд стигна до мястото, където преди малко беше корабът, и подскочи, ала не успя да го достигне и тупна на земята сред облак прах. Двамата новодошли тичаха към тях с размахани ръце.
— Не ставай глупак, Джонас! — изкрещя професор Багуолтър, събрал длани около устата си. — Няма нужда да… — Гласът му заглъхна. Корабът бързо набираше височина. Пол погледна нагоре. Ваала беше само точица на хоризонта, която летеше над зъберите на хълмовете.
Лагерът под тях бързо се загуби. Корабът се люшкаше и подскачаше, докато Пол се мъчеше да разшифрова как се управлява, после рязко се наклони встрани. Гали се плъзна по излъсканата палуба и в последния миг се вкопчи в крака му. Пол успя горе-долу да изправи кораба, но той не беше стабилен, а във ветровитите небеса над хълмовете започна да се мята още по-рязко.
Сега Ваала беше малко по-близо. Пол изпита мигновено чувство на удовлетворение. Можеха да я настигнат и тримата да избягат заедно. Заедно щяха да разкрият всички загадки.
— Ваала! Ваала! — повика я той, ала тя все още беше твърде далече, за да го чуе.
Щом стигнаха над билото на хълмовете, внезапен порив на вятъра отново ги обърна настрани. Въпреки че Пол стискаше здраво кормилото, носът на кораба се заби надолу. Нов порив ги завъртя и той изтърва управлението. Гали се беше вкопчил в крака му и пищеше от ужас. Пол отново започна да върти кормилото, докато ставите на ръцете му пламнаха, но корабът продължаваше да пада. Първо земята подскочи към тях, после падаха надолу в небето, след това земята пак подскочи към тях. За секунда Пол мярна Големия канал, който се виеше долу под тях като черна змия. После нещо се размаза в главата му и светът избухна в искри.
ОСМА ГЛАВА
МРАЧНИ ПРОСТРАНСТВА
МРЕЖА/МУЗИКА: Опасните звуци — забранени.
(Картина: млада жена в болнична кислородна палатка)
Диктор: След серия телесни повреди и един смъртен случай по време на последното турне на пауър-уиггрупата „Ще ме обичаш ли още, когато ми падне главата“ на изпълнителите беше забранено да използват звукова апаратура, действаща извън обхвата на човешкия слух. Забраната дойде вследствие на изявления на европейски и американски застрахователни компании, че вече няма да застраховат събития, при които се използват „опасни звуци“.
(Картина: клипът на „Пламналото ти лице е горящото ми сърце“.)
ЩМОЛОКМПГ и други пауър-уиг-групи на свой ред заплашиха, че ще бойкотират САЩ и Европа, и заявиха, че няма да позволят на бюрократи да определят художествените им изразни средства.
Рени не можеше да понася баща си нацупен, но този път нямаше намерение да му се връзва.
— Татко, трябва да го направя. Заради Стивън. Това важно ли е за тебе?
Дългия Джоузеф избърса лицето си със своите възлести юмруци.
— Разбира се, че е важно, момиче. Не ми разправяй, че не ми пука за синчето ми. Но според мене всичките ти компютърни маймунджилъци са глупости. Смяташ да оправиш брат си с някоя игричка ли?
— Не е игричка. Де да беше… — Тя се вгледа в лицето на баща си. В него имаше нещо по-различно, но не можеше да определи точно какво. — Безпокоиш ли се изобщо за мене?
Той изсумтя.
— Какво? Да се безпокоя, че смяташ да се давиш в някаква вана с пихтия? Вече ти казах какво смятам за това.
— Татко, може да съм включена дни наред — дори седмица. Можеш да улесниш малко нещата.
Търпението й започваше да се изчерпва. Защо изобщо се опитва да говори с него? Какво ли освен униние и болка са й носили досега такива усилия?
— Да се безпокоя за тебе! — Баща й се намръщи и сведе поглед. — Че аз през цялото време се безпокоя за тебе. Откакто беше бебе, все се безпокоя. Трепя се, за да имаш дом, стомахът ти да е пълен. Като се разболееш, аз плащам за доктора. Двамата с майка ти по цели нощи сме седели да се молим за тебе, когато беше болна от треска.
Изведнъж тя осъзна кое беше различното. Погледът му беше ясен, баща й не преплиташе език. Военните, настанени в този подземен бункер, бяха отнесли всичко ценно, включително и целия алкохолен запас. Баща й бе смукал купената по пътя бира толкова дълго, колкото можеше, но тя онзи ден беше свършила. Нищо чудно, че беше в кофти настроение.