Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Докато Франсиско и Риърдън помагаха на Голт да се облече, Данешолд пристъпи спокойно, систематично, без видима емоция, към разрушаването на машината за мъчения на трески.
Голт не беше напълно стабилен на краката си, но можеше да стои изправен, облегнат на рамото на Франсиско. Първите няколко стъпки бяха трудни, но докато стигнаха вратата, той беше в състояние да започне да ходи сам. Обгърнал рамото на Франсиско за опора с една ръка, раменете на Дагни — с другата, за да могат и двамата да получат подкрепа, но и да я дадат. Не говореха, докато слизаха по хълма, а мракът на дърветата се сключваше около тях, за да ги предпази, като отрязваше мъртвия блясък на луната и още по-мъртвата светлина далеч зад тях, в прозорците на Държавния научен институт.
Самолетът на Франсиско беше скрит в храсталаците, на края на една ливада зад следващия хълм. Нямаше човешки жилища на мили наоколо. Нямаше очи, които да забележат или да питат за внезапните светлини от фаровете на самолета, които прорязваха пустинята от мъртви плевели, и яростния пукот на двигателя, запален от Данешолд, който седна зад шурвала.
Когато вратата се затръшна зад тях и усетиха подскоците на колелетата под краката си, Франсиско се усмихна за пръв път.
— За пръв и единствен път имам шанс да ти давам заповеди — каза той, докато помагаше на Голт да се изтегне в една седалка със свалена облегалка. — Сега лежи спокойно, отпусни се и си почивай… Ти също — добави той, обръщайки се към Дагни, и й посочи седалката до Голт.
Колелетата ускоряваха, сякаш ставаха по-бързи, целенасочени и леки, пренебрегвайки немощните препятствия с леки подскоци по браздите в пръста. Когато движението се превърна в дълга, гладка права, когато видяха тъмните силуети на дърветата да потъват надолу в прозорците, Голт се наведе мълчаливо и притисна устните си към ръката на Дагни: той напускаше външния свят с единствената ценност, която искаше да спечели в него.
Франсиско беше извадил аптечка и сваляше ризата на Риърдън, за да превърже раната му. Голт видя тънката червена струйка, която течеше от рамото на Риърдън по гърдите му.
— Благодаря, Ханк — каза той.
Риърдън се усмихна.
— Ще ти повторя онова, което ти ми каза, когато аз ти благодарих при първата ни среща: ако разбираш, че съм действал заради себе си, ще знаеш, че няма нужда от благодарност.
— Аз пък ще повторя — каза Голт — отговора, който ти ми даде: точно за това ти благодаря.
Дагни забеляза, че се гледат така, сякаш стискат ръцете си за споразумение, което е твърде трайно, за да изисква някакви думи. Риърдън я видя да ги наблюдава и недоловимото присвиване на очите му беше като усмивка на одобрение, като че погледът му й повтаряше съобщението, което й беше изпратил от долината.
Те чуха внезапно гласа на Данешолд, който се издигаше триумфално в разговор с празното пространство, и осъзнаха, че той говори по радиото на самолета:
— Да, живи и здрави, всички… Да, не е ранен, малко е разтърсен и си почива… Не, няма трайни наранявания… Да, всички сме тук. Ханк Риърдън има повърхностна рана, но… — той погледна през рамо — … в момента ми се хили… Загуби? Май загубихме търпение за известно време, но се възстановяваме…
Не се опитвайте да ме биете до Дерето на Голт, аз ще се приземя първи и ще помогна на Кей в ресторанта да ви направи закуска.
— Могат ли външни хора да го чуят? — попита Дагни.
— Не — каза Франсиско. — Това е честота, която не могат да чуват.
— На кого говори? — попита той.
— На почти половината мъжко население на долината — обясни Франсиско, — поне на толкова, колкото успяхме да поберем на всеки възможен самолет. В момента летят точно зад нас. Да не мислиш, че ще си останат у дома и ще те оставят в ръцете на обирджиите? Бяхме готови да те измъкнем с открито, въоръжено нападение върху института и дори върху „Уейн-Фолклънд“, ако се наложеше. Но знаехме, че в такъв случай щяхме да рискуваме да те убият, ако видят, че са загубили. Ето защо решихме, че първо ние четиримата ще опитаме сами. Ако се бяхме провалили, останалите щяха да пристъпят към открито нападение. Чакаха на половин миля разстояние. Имахме хора на пост сред дърветата на хълма, които ни видяха да излизаме и са докладвали на другите. Елис Уайът отговаряше за това. Между другото, той лети с твоя самолет. Причината да не успеем да стигнем до Ню Хемпшир толкова бързо, колкото доктор Ферис, беше, че трябваше да изкараме самолетите от отдалечени, скрити писти, докато той имаше предимството на откритите летища. Което обаче няма да има още дълго.