Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Погледна напред. Земята щеше да бъде празна като пространството, в което витлото им си пробиваше леко път — също така празна и също така свободна. Знаеше какво е чувствал Нат Тагарт, когато е започвал, и защо сега тя за пръв път го следва напълно предано: увереността, че се изправя срещу празнотата, и осъзнаването, че има цял континент за построяване. Усети как цялата борба от миналото й се надига пред нея и изчезва, оставя я тук, на висотата на този миг. Усмихна се и думите в ума й, които преоценяваха и затваряха завинаги миналото, бяха думи на кураж, гордост и отдаденост, които повечето хора никога не бяха разбрали, думи от езика на бизнесмена: „Цената няма значение“.
Не изпъшка, не потрепери, когато в мрака отдолу видя малка редичка светли точки, които бавно си проправяха път на запад из пустотата, с дългите, светли чертици на фаровете, които се опитваха да осигурят безопасността на пътя; не почувства нищо, въпреки че това беше влак и тя знаеше, че единствената му дестинация е празнотата.
Обърна се към Голт. Той погледна лицето й, сякаш следеше мислите й. Тя видя отражението на собствената си усмивка в неговата.
— Това е краят — каза тя.
— Това е началото — отговори той.
След това останаха неподвижни, облегнати в седалките си, и се гледаха мълчаливо. Изпълваха взаимно вниманието си, като обобщение и значение на бъдещето — но това обобщение включваше осъзнаването на всичко, което е трябвало да спечелят, докато стигнат дотам личността на другия да въплъти ценността на собственото им съществуване.
Ню Йорк беше далеч зад тях, когато чуха Данешолд да отговаря на повикване по радиото:
— Да, буден е. Не мисля, че ще спи тази нощ… Да, мисля, че може.
Той се обърна и погледна през рамо.
— Джон, доктор Акстън иска да говори с теб.
— Какво? И той ли е на някой от самолетите зад нас?
— Разбира се.
Голт скочи напред и грабна микрофона.
— Здравейте, доктор Акстън — каза той; спокойният му, тих глас беше звуковата равностойност на усмивка, излъчена в ефира.
— Здравей, Джон — прекалено осезаемата твърдост на гласа на Хю Акстън признаваше на каква цена е чакал да чуе дали отново ще произнесе някога тези две думи. — Просто исках да чуя гласа ти… само да знам, че си добре.
Голт се разсмя и с тон на студент, който гордо представя завършената си домашна работа като доказателство, че си е научил урока, отговори:
— Разбира се, че съм добре, професоре. Трябваше да съм. А е А.
Локомотивът на „Комет“, който се движеше на изток, се счупи в средата на пустинята в Аризона. Спря рязко, без видима причина, като човек, който не си е позволявал да осъзнае, че понася твърде много: някоя претоварена връзка се беше скъсала завинаги.
Когато Еди Уилърс извика кондуктора, трябваше да чака дълго, преди човекът да влезе, и усети отговора на въпроса си само по примиреното изражение на лицето му.
— Механикът се опитва да разбере какво не е наред, господин Уилърс — меко отговори той, с тон, който внушаваше, че негов дълг е да се надява, но че от години не храни надежди.
— Не знае ли?
— Работи по въпроса.
Кондукторът изчака вежливо половин минута и се обърна да излиза, но спря и се опита да даде обяснение, сякаш някакъв неясен, рационален навик му казваше, че всеки опит за обяснение правеше неизразимия ужас по-лесен за понасяне.
— Нашите дизели вече не са в достатъчно добра форма, за да ги пращаме на път, господин Уилърс. Отдавна вече не си струва дори да се поправят.
— Знам — тихо каза Еди Уилърс.
Кондукторът усети, че обяснението му е по-лошо от липсата на такова: водеше до въпроси, които хората не задаваха в наши дни. Поклати глава и излезе. Еди остана да гледа празния мрак през прозореца. Това беше първият „Комет“, който тръгваше на изток от Сан Франсиско, от много дни насам: беше плодът на измъчените му усилия да възстанови трансконтиненталното обслужване. Не можеше да каже какво са му стрували последните няколко дни или пък какво беше направил, за да спаси терминала в Сан Франсиско от слепия хаос на гражданската война, която хората водеха, без да осъзнават целите си; не можеше да си спомни сделките, които беше направил много пъти с оглед на момента. Знаеше само, че беше получил гаранции за сигурността на терминала от водачите на три различни воюващи фракции, че беше намерил човек за поста управител на терминала, който май не се беше предал напълно, че беше пуснал още един „Комет“ на изток, с най-добрия дизелов двигател и екипаж, които беше успял да намери, и че се беше качил на него, за да се върне в Ню Йорк, без да знае колко ще трае постижението му.