Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Май трябва да ви напомня — каза Риърдън, — че вашата работа не е да подлагате на съмнение заповеди, а да им се подчинявате, че не е ваша работа да знаете или да разбирате политиката на висшестоящите си, че не следва да съдите, избирате или да се съмнявате.
— Но аз не знам дали трябва да ви се подчинявам на вас!
— Ако откажете, ще поемете последствията.
Приведен над масата, шефът премести погледа си бавно, преценяващо, от лицето на Риърдън към двамата стрелци в ъглите. Те повдигнаха оръжията си с почти недоловими движения. Нервно шумолете премина през стаята. Едно животинче изпищя в една от клетките.
— Май също така трябва да ви кажа — продължи Риърдън с малко по-твърд глас, — че не съм сам. Приятелите ми чакат отвън.
— Къде?
— Навсякъде около тази стая.
— Колко са?
— Ще разберете — по един или друг начин.
— А бе, шефе — изскимтя един треперлив глас откъм пазачите — не искаме да си имаме работа с тия хора, те са…
— Млъквай! — изрева шефът, скочи на крака и размаха пистолета си към този, който се беше обадил. — Няма да ме издъните от страх, нито един от вас, копелета такива! — той крещеше, за да не допусне до съзнанието си факта, че вече го бяха направили. Люшкаше се на границата на паниката, бореше се да не разбере, че нещо някак си е обезоръжило хората му. — Няма от какво да се плашите! — викаше на себе си, борейки се да си върне сигурността в единствената си позната сфера: насилието. — От никого и от нищо! Аз ще ти покажа — той се завъртя с трепереща ръка и стреля по Риърдън.
Неколцина от тях видяха Риърдън да се сгърчва и дясната му ръка да сграбчва лявото му рамо. Други, в същия миг, видяха как пистолетът пада от ръката на шефа им и да се удря в пода едновременно с писъка и кървавите пръски от дланта му. Сетне всички видяха Франсиско Д’Анкония да стои до вратата вляво, а пистолетът му със заглушител още беше насочен към шефа.
Всички бяха на крака и бяха извадили пистолетите си, но изпуснаха първия момент, без да посмеят да стрелят.
— На ваше място не бих го направил — каза Франсиско.
— Исусе! — прошепна един от пазачите, борейки се да си спомни име, което не му идваше наум. — Това е оня, който взриви всички медни мини в света!
— Точно така — потвърди Риърдън.
Те се дръпнаха неволно от Франсиско, обърнаха се и видяха, че Риърдън още стои до входната врата, с насочен пистолет в дясната си ръка и тъмно петно, което се разливаше от лявото му рамо.
— Стреляйте, мамка ви! — извика шефът към колебаещите се мъже. — Какво чакате? Застреляйте ги! — той се беше навел с ръка, опряна в масата, а от другата течеше кръв. — Ще докладвам за всеки, който не се бие! Ще накарам да ви осъдят на смърт!
— Хвърлете оръжието! — заповяда Риърдън.
Седемте пазачи останаха смразени за миг, без да се подчинят нито на един от двамата.
— Пуснете ме! — изпищя най-младият и се втурна към вратата вдясно. Отвори я рязко и отскочи назад: Дагни Тагарт стоеше на прага с пистолет в ръка.
Пазачите се оттегляха бавно към средата на стаята, изправени пред невидимата битка в мъглата на умовете си, обезоръжени от чувство за нереалност в присъствието на легендарни фигури, които никога не бяха мислели, че ще видят, и се чувстваха едва ли не сякаш им нареждаха да стрелят по призраци.
— Хвърлете оръжията! — повтори Риърдън. — Вие не знаете защо сте тук. Ние знаем. Вие не знаете кой е вашият затворник. Ние знаем. Вие не знаете защо началниците ви искат да го пазите. Ние знаем защо искаме да го изведем. Вие не знаете целта на битката си. Ние знаем целта на нашата. Ако вие умрете, няма да знаете за какво умирате. Ако ние умрем, ще знаем.
— Не… не го слушайте! — виеше шефът. — Стреляйте! Заповядвам ви да стреляте!
Единият от пазачите го погледна, хвърли пистолета си, вдигна ръце и се отдалечи от групата към Риърдън.
— Проклет да си! — изпищя шефът, грабна един пистолет с лявата си ръка и стреля по дезертьора. Докато тялото му падне, прозорецът се взриви в дъжд от стъкло и от един клон, като от катапулт, високата, слаба фигура на мъж влетя в стаята, приземи се на крака и стреля по първия възможен пазач.
— Ти пък кой си? — изкрещя някакъв заслепен от страх глас.
— Рагнар Данешолд.
Отговориха му три звука — дълъг, набъбващ стон на паника, тропотът на четири хвърлени на пода пистолета и пукотът на петия, с който един от пазачите стреля в челото на шефа си. Когато четиримата оцелели от гарнизона започнаха да събират парчетата от съзнанието си, телата им бяха проснати на пода, вързани и със запушена уста; петият беше още на крака с ръце, вързани за гърба.