Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Не биваше да ти се ядосвам толкова снощи. Ти имаше добри намерения.
— Дойде, за да се извиниш? — обади се Кит.
Ливи се обърна, за да го погледне. Златният медальон проблясваше на врата й. Странно бе да види два еднакви медальона — онзи, който Тай носеше, истински и сияещ, и този, който блещукаше на врата на Ливи. Отзвук от спомените й? Може би смъртта прожектираше образа на Ливи така, както хората очакваха да я видят?
— Забравих — каза Ливи. — Ти виждаш призраци, Херондейл.
Звучеше като Ливи. Но и не като Ливи. В гласа й имаше хладна дистанцираност, а и истинската Ливи би го нарекла Кит.
Въпреки това се наведе и докосна леко глезена на Тай, и при допира й веригата от светлина проблесна и изчезна. Тай се изправи с усилие на крака.
— Защо го направи? Защото съжаляваш?
— Не — отвърна Ливи. — Призраците не правят неща, защото съжаляват. — Тя го докосна, или поне се опита. Пръстите й преминаха през тялото му. Тай потрепери, но не откъсна очи от нейните. — Джулиън и Марк, и Хелън, и Ема са на Нетленните поля. — Очите на Ливи бяха нефокусирани, сякаш виждаше нещо, което се случваше някъде другаде. — Трябва да отидете и да им помогнете. Трябва да участвате в битката. Те се нуждаят от вас.
И сетила се сякаш в последния момент, тя се обърна и докосна веригата на Кит. Оковата изчезна, както и Ливи. Наведе глава и от нея не остана дори нишка от мъгла, която да покаже, че изобщо е била там.
По лицето на Тай пробяга покруса и Кит усети как го жегва състрадание. Как ли щеше да се справи дори ако Ливи идваше и си отиваше като призрак? Никога нямаше да остава задълго, нямаше да има начин да са сигурни, че ако си отиде, ще се върне отново. Щеше да бъде като да я губи отново и отново.
Тай се изправи на крака. Кит знаеше, че няма да каже нищо за Ливи.
— Не е нужно да идваш — каза Тай. — Може да останеш тук.
Той се закатери от долчинката. Без да каже нито дума, Кит го последва.
Кристина беше запозната с нефилимската история по-добре от мнозина. Докато крачеше през зелената трева, си мислеше за миналото: за това, че именно тук, на Нетленните поля, Джонатан Ловеца на сенки се бе изправил срещу легион от демони. Докато тичаше, сечейки с меча си наоколо, тя следваше неговите стъпки.
Марк беше до нея. Беше въоръжен с лък, по-малък и лек от този на Алек, но бърз и точен. Армията на тъмните феи се надигаше като вълна срещу тях, докато си проправяха път към Кийрън, и Марк опъваше тетивата отново и отново, поваляйки тролове и огъри с елфически стрели. Кристина замахваше с меча си към по-дребните, по-бързи алени стражи и ги посичаше, забелязвайки с далечен ужас как собствената им кръв попива в боядисаните им с кръв униформи.
Зад тях се надигна рев.
— Какво беше това? — попита Марк, изтривайки кръв и пот от очите си.
— Подкрепления, дошли да се присъединят към Хорас и останалите — отвърна Кристина мрачно. — Бяха разположени на пост около града.
Марк изруга под носа си.
— Трябва да се доберем до Кийрън.
Кристина предполагаше, че Марк е обзет от същата паника, от която и тя — Кийрън беше сам срещу множество алени стражи и воини на тъмните феи, от келпита до гоблини, заклели се във вярност на Обан. В каквато и посока да се обърнеше, виждаше тъмни феи, вкопчени в схватка с долноземци и ловци на сенки: Саймън и Изабел удържаха импита с меч и камшик, Алек поваляше огъри с лъка си, Мая и Бат разкъсваха тролове със зъби и нокти. В далечината зърна Ема и Джулиън да се бият рамо до рамо, както и Джейс, вкопчен в двубой с Тимъти Рокфорд, но защо използваше тъпата страна на меча си…?
— Ето го — каза Марк. Бяха превалили един хълм и видяха Кийрън в долната част на склона. Държеше меча, който Нене му беше дала, и се беше изправил срещу широкоплещест ален страж с огромни подковани с желязо ботуши. Марк изруга. — Наричат го генерал Уинтър41, защото може да изтреби цяло село по-бързо от смъртоносен мраз.
— Спомням си го. — Кристина потрепери, не беше забравила яростната битка с алените стражи в тронната зала на Тъмния двор. — Но той ще убие Кийрън. Чела съм за алените стражи. Марк, това е лошо.
Марк нямаше как да не се съгласи. Гледаше Кийрън с разтревожени очи.
— Хайде.
Втурнаха се по склона, задминавайки немалко воини на тъмните елфи, които също тичаха към сърцето на битката. Обан все още беше обграден от обръч гоблини, които го защитаваха; неколцина алени стражи бяха оформили рехава групичка около Уинтър и Кийрън. Изглеждаше така, сякаш се бяха събрали, за да се позабавляват с битката.
41
Зима (англ.) — Б. пр.