Диамантен меч, дървен меч [bg]

Фесис си помисли, че ще припадне, когато видя Императора да излиза, помъкнал голямо овално огледало, високо почти един човешки бой.

Сивият боец и центурионът Фарг се втурнаха да помагат, като изпревариха дори Волните.

Освен самия владетел единствено Фесис си даваше сметка що за плячка е попаднала в ръцете на бунтовниците против Дъгата -магическо огледало за проследяване на отдалечени места, към които се насочваше мисълта на взиращия се в него. Също така и за връзка между вълшебници. Честно казано, не беше очаквал Небесната дъга да притежава тайната на подобни заклинания. Но това, което го порази най-вече, бе въпросът как Императорът бе съумял да изтръгне огледалото от стената на килията. Бе готов да си подложи задника на камшика на Клара Хюмел, за да го разбере!

Владетелят се обърна към Фесис.

- Ела с мен! Разбираш от магии, доколкото се вижда. Трябва най-сетне да те разпитам за това... - и той вдигна облеченият в бялата костена ръкавица юмрук.

- Какво да правим с кулата, повелителю? - беше първият въпрос от страна на възрастния легат.

- Пусни войниците да си почиват. С кулата... нищо. Празна е като изядена мидена черупка. Което маговете не са отнесли със себе си, го взех аз!

Императорът плъзна поглед по свитата си и гръмко изрече:

- Тук ще останем няколко дни. Ще дадем срок и възможност на благородните родове на Империята да се присъединят към войската, към правото ни дело. Освен това ще изчакаме свежите сили на маршируващите насам легиони.

- Служа на Империята! - отвърна му хор от гласове.

- Повелителю, а какво да правим с прииждащите от селата доброволци? - запита друг легат, Фесис си спомни името му, Сула, командир на стрелците. - Вече се е разчуло, че воюваме с Дъгата и народът просто тече като северна река след топенето на леда!

- Сформирайте една или две резервни кохорти - нареди Императорът. - Назначете им опитни командири. За съжаление селяните са само смазка за мечовете и месо за копията. Постарайте се да ги направите бойци преди решаващата битка.

- Служа на Империята - удари с юмрук в железния си нагръдник Сула.

- Следвай ме, легионер - подхвърли Императорът на Фесис. -Имаш много да ми разказваш.

Щабът на имперската армия се разполагаше в най-добрата сграда в града - кметската кула. Ала, разбира се, не в горните, изложени на магическа атака етажи, а в дълбокото подземие. Императорът крачеше по плесенясалите стъпала надолу, а Фесис и Фарг носеха огледалото.

Спускането се оказа по-дълго за обикновени винени изби.

Нима и това жалко градче е било издигнато върху древни нечовешки фундаменти? Неволно Фесис си припомни катакомбите под Хвалин... и зиморничаво повдигна рамене.