Диамантен меч, дървен меч [bg]

Посегна към оръжие едва когато Пътеката изведнъж изчезна и пред магьосницата се изправи жива стена от преплетени листовидни пипала, които се свиваха в тръбички и заприличваха на иглени отровни зъби. Клара леко се стъписа. До опасния участък имаше още известно време... но съмненията й се разсеяха мигом, когато в черното небе се разгоряха три пламъка - три очи. Мярна се триъгълно туловище с опашка-жило...

Гадината приличаше на спътниците на козокракия, ала само външно. Клара не пропусна да забележи разликите - повече вътрешни, отколкото видими с просто око.

Без да се бави, тя се хвърли на земята с бързина, която би изумила и най-близките й хора, които можеха с основание да претендират, че я познават добре.

Клара се прекатури по гръб. почувства ножницата на меча -вече празна - с плешките си. Тънкото острие дебнеше врага, притихнало в ръцете й.

Нападението също не закъсня - от небето надолу се срина самата смърт.

Клара ясно различи пълен с жлъч мехур в пропелите на сегментите броня по корема. Рязко се претърколи пак - по-бързо, отколкото би могъл да мечтае кой да е боец от Сивото братство. Опашката с отровното жило шибна празното място.

И тутакси думата взе сребристото острие на меча. То потъмня, попивайки мрака, ставайки част от него, зареждайки се с разсеяната навсякъде велика сила на Хаоса, която пронизваше тъканта на всяка една Реалност и до най-дребните частици на Реда, наречени в някои светове "атоми".

Мечът с лекота разпра бронята на чудовището и разсече няколко артерии и нервни възли. Клара добре знаеше къде да удря.

Вълшебницата отново се шмугна настрани, за да избегне слузта, пръснала от раната... и усети ледени убождания по рамото. Не издържа и изруга, изсъска от болка. Усети как в нея се влива отрова и мигновено накара тялото си да се противопостави на проникващото вещество. С ъгъла на окото си разпозна новия нападател. Бяха същите храстотвари, но от някаква разновидност, която умееше да се придвижва.

Междувременно тежкото, допреди мигновения реело се като пара в мразовит ден туловище се стовари на земята и смачка стената. Без много да се замисля, Клара се претърколи по бронираното крило на изчадието.

Вече от другата страна на бодливата ограда тя погледна рамото си. Пет кухи шипа потрепваха, от откъснатите места се издуваха кървави мехури - нейната собствена кръв изтичаше.

- Бива си ви - каза през зъби Клара и прибра меча в ножницата. Съсредоточи се.

Видя рамото и плътта си прозрачна. Видя проникващата отрова. И без припряност, но бързо я неутрализира. Мускулите вече бяха почнали да се вдървяват...

В същото време внимателно следеше усещанията си за външно враждебно присъствие. Така де - опитен маг може да върши наведнъж не три, а даже трийсет и три неща.