Диамантен меч, дървен меч [bg]

Можеше да си позволи да смеси искреността с малки измами. Подозираше, дори бе уверен, че Хеон вече не е между живите.

Мъртвият тартор на неговия клон от Братството бе станал удобно извинение за всичко странно и необяснимо.

- Хубави неща е кътал Хеон. - Императорът изсумтя. -Добре, продължавай.

Фесис продължи. За дивите схватки в Черния град, за превземаните кули, за изскочилите Мерзостни твари. За връщането в Белите квартали на столицата. За отрядите магове, въоръжени с Изкривяващи кристали.

- Покажи ми!

Фесис извади талисмана.

Императорът бавно свали рицарската си ръкавица.

Внимателно разгледа зеленикавия камък, без да понечи да го докосне. Потърка пръстена с черния камък и се намръщи като убоден.

- Никога не бях чувал за такива - промълви сухо. - Могъща е Дъгата... Пак добре, че не могат сами да изработват такива играчки, както спомена...

Фесис мислено се прокле - ох, език, враг мой! Беше се изтървал. И то пред човек, който, без да има магическа дарба, умееше да вижда с истинско зрение същността на нещата!

Императорът не обърна внимание на трепналото лице на Сивия боец.

- Опасни играчки... Страшно е да си помисля какви биха ги надробили младите магове, ако им паднеха такива кристали в ръцете... Фесис-Аектакан, мисля, че не си човека, за който се представяш.

Внезапният обрат в разговора обърка младежа. Обърка го до такава степен, че не намери подходящи за случая думи. Мълчеше. Надяваше се, че лицето му е достатъчно безизразно.

- Познавам добре възможностите на Сивото братство -продължи Императорът. - И ако бойците на Бащите владееха поне четвърт от твоите таланти, щяха да са деветия орден на империята като Безцветния Нерг. А в битката за Мелиин биха разпердушинили маговете. Така че относно теб имам два отговора на въпроса "кой си ти, Фесис". Първият отговор е много неприятен... - Ръката на владетеля с неуловима бързина се насочи към младежа, черният камък на пръстена гледаше стреснатия Сив боец право между очите. Почувства се халосан от опитен в юмручни схватки пехливанин. - Мисля, че си шпионин на Седмоцветието!

В помещението нахлуваха Волни с голи мечове в ръце.

Фесис бе притиснат до стената от сила, против която не бе успял да вдигне щит-заклинание. Просто не бе очаквал, че Императорът...

- Вържете го и го претърсете - нареди владетелят, продължавайки да го пронизва с втренчен тъмен поглед. - Какво ще кажеш сега, боецо? Или - съгледвачо?

- Ще кажа - изхърка от задушаващото го въже Фесис, - че си глупав, Императоре мой. Толкова глупав, че поданиците ти напразно леят кръвта си заради теб!

Дързостта на омотания като муха в паяжина младеж не разгневи владетеля. Но и не го накара да омекне. Пръстенът продължаваше да е прицелен в челото на Фесис, от което недоучилият вълшебник от Долината се чувстваше крайно неприятно.

- Така ли? - хладно отвърна Императорът. - И защо мислиш така, позволи ми да запитам? В теб има Сила. Пръстенът ми не умее да лъже. А кой друг в нашия свят може да владее магията, освен ако не е преминал през школите на Дъгата?