![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Императорът кимна, бегло поглеждайки пръстена си:
- Да, принуждавам те.
- Тогава има ли значение как и къде ще умра заради приказливостта си?
Повелителят сякаш се разколеба. Неуловимо, тънко и съвсем слабо заклинание - и вълшебството на пръстена беше отклонено. Повелята за истина сега се плъзгаше покрай Фесис. без Императорът да подозира за това.
Младежът затаи дъх. Искаше още един въпрос, въпрос, на който можеше да отговори... и да разреши опасния обрат в своя полза.
И Императорът го зададе, Фесис отвърна. Устните на владетеля съвсем леко трепнаха в подобие на усмивка.
- Отвържете го! - заповяда на Волните. - И ми дайте пълна кесия злато. За теб е, войнико. Да се почерпиш.
Вървяха вече втори ден. Акциум неусетно бе влял сили в изтощената снага на Тави.
Отбиваха се в крайпътни ханове, но нощуваха на открито.
Похапваха скромно, но достатъчно. Кой знае защо, нито един ханджия не им поиска заплащане.
Тави предложи да вземат коне, но Акциум след дълъг размисъл отклони предложението, без да даде обяснения.
...Наближаваха един хан, слънцето още беше високо -размазано петно сред сивото небе. Акциум вървеше и гледаше в краката си, замислен за нещо.
Тави също мислеше - за възхода на човешката раса, за разоряваните човешки селища и за железните легиони, които на свой ред после опожаряваха и сриваха горските дворци на Дану и елфите, подземните обиталища на джуджетата, бърлогите на орки и тролове.
- Ох! - Вълшебникът внезапно спря и се хвана за сърцето.
- Почакай, почакай, момиче... Нещо... нещо ужасно става в Хвалин...
Тя го хвана под ръка и заедно докретаха до странноприемницата.
- Ще останем да нощуваме - каза Акциум. Изглеждаше зле. -Трябва да отпочинем... макар че в нощ като тази не е много разумно да спим. Нали знаеш, чародеят в съня си е особено беззащитен... и може неволно да откликне на заклинание за издирване... а точно сега Дъгата ще ни търси особено упорито.
- Защо си толкова предпазлив? - възмути се изведнъж Тави. -Та ти можеш да ги пометеш като досадни мухи!
- Тъкмо заради това. Тави. Помитането ще вземе невинни жертви.
- Невинни жертви? Те ни преследват като дивеч! Ще взема да
си помисля, че... че ти е жал за тия... тия... ти ги щадиш! Те обаче не пощадиха родителите ми, няма да пощадят и нас!
- Хм. Така е. Няма да ни пощадят. Но аз ще ги щадя.
- Как?! Защо?!
- Защото не искам да подкопавам силите на Дъгата.
Козокраките твари са по-страшен враг. Уви, моето момиче. В тази битка Дъгата може да се окаже наш съюзник.
- Не желая ордените за съюзник! - избухна девойката. -Те... те ме изнасилиха!
- Знам. Но ти им отмъсти. Насилниците са мъртви.
- Моите - да! Но има други! Десетки други, които са погубили и озлочестили стотици хиляди наистина невинни жертви!
- Красиви думи, Тави. Сигурен признак за вътрешна несигурност в собствените сили и принципи.
- Ама ти наистина защитаваш... оправдаваш Седмоцветието?! - ахна Тави.
- Мислех, че си ме чула и че си запомнила - отвърна раздразнено Акциум. - Дъгата с всички средства се е мъчела да предотврати неконтролираното разпространение на чародейството. Редно е да осъждам методите на ордените, но не и целта им. Седмоцветието всъщност се оказа пазител на равновесието в света...
- Хич не ми пука за твоето равновесие! - извика девойката. -това равновесие се плаща с кръв на дръвника и пепел от кладите!
- Недопустимо е един маг да разсъждава като кон с капаци. Тави - уморено произнесе вълшебникът. - Разбери, да бъдеш чародей, това не е само да умееш бързо и ловко да твориш заклинания. То е много, много повече... Недей се мръщи. Аз ти го казвам! Аз, който можех да паля и да гася звезди! - гласът на Акциум изведнъж бе станал властен и страшен. - Магът, това е отговорност, неподкупност и липса на предразсъдъци! Магът е длъжен да гледа обективно на нещата...
- Как?
- Без да намесва лични интереси, ето как... - вълшебникът отново помръкна и заговори по-тихо. - Хайде да влизаме в хана, Тави. Чувствам се изцеден отвътре. Утре ще видим какво бих могъл да сторя с обучението ти.
Навярно никоя майка не беше държала така бебето си, както Ахата притискаше към себе си Дървения меч. Девойката Дану седеше върху руините на кулата на Орден Арк. в центъра на опустошението, останало след магическата битка. Нищо не я интересуваше. Пръстите й галеха Имелсторн, устните мърдаха, тя като в унес напяваше едва чуто някаква песен. И на сърцето й бе светло и спокойно. Мечът отново беше попаднал в ръцете на племето й. Отсега нататък всичко щеше да е прекрасно.