Диамантен меч, дървен меч [bg]

"Тези студени очи - помисли си Фесис - вече за ме осъдили. Той не ми вярва. И с право. Кой на негово място би си позволил подобен разкош - да повярва! Но... но аз нямам право да му разкажа за Долината! Командор Арбел обаче знаеше за Долината! Даже нарече Игнациус от нашите. Какво да правя?!"

Той разлепи устни:

- Никога не съм принадлежал към ордените на Дъгата. Никога не съм учил от тях. Имах дарба. Намери се и учител. Знаете, че в Сивото братство имаше магове-ренегати...

Императорът го прекъсна, сякаш не го беше чул какво говори:

- Ти твърде спокойно работиш с Изкривяващия кристал... а аз чувствам, че този талисман не е толкова покорна вещ. Ти с лекота сне заклинанията-капани в кулата. Имал си учител? Толкова вещ? Такива не напускат Дъгата. Не знам, Фесис, ако наистина това е името ти. Не знам. Коварството на ордените няма предели. Интригите им са сложни и заплетени. Нямам представа дали всичко, което извърших от началото на войната, която според Сежес и компания е метеж, не е било провокирано от самите ордени... Почвам да се съмнявам. Не ти вярвам, войнико.

Това прозвуча като последно предупреждение. Открита заплаха: избирай сам, пленнико - живот или смърт? Фесис направи последен опит. Сковано сви рамене:

- В Дъгата няма единство. Може да им се изплъзне и вещ учител, може и да не съгласуват добре действията си, плетейки толкова сложен заговор против вас...

- Увърташ - ласкаво забеляза Императорът. - И с това само си вредиш. Не е ли по-лесно да ми разкажеш истината. Не ти обещавам предварително милост. Не мога да си я позволя. Ако си шпионин - ще умреш леко. Ако упорстваш...

- Разказах всичко както беше!

- Не си.

Пръстенът докосна челото на Фесис и младежът разпозна разгъващо се заклинание, принуждаващо всеки простосмъртен да говори истината. Не можеше да му се опре, без да използва магия.

За което владетелят моментално щеше да научи. Камъкът му помагаше да чувства чародейството.

- Нека проверя какво от казаното от теб е истина... - По челото на Императора потече пот. Пръстенът бе твърде груб инструмент. -Така... Относно твърденията ти, че нямаш нищо общо с Дъгата...

тук си прав - леко учуден произнесе владетелят, сетне отново присви очи. - Струва ми се, че каза истината. Струва ми се... Мразя този израз! Само обезчестена левица може да говори така - струва пи се, че съм бременна! Мъжете трябва да знаят! Да получават точен и ясен отговор. Или с добро... или насила.

- Казах истината и...

- Не - поклати глава Императорът. - Не цялата истина.

- Императоре мой... - Фесис отхвърли преструвките, вече съвсем не на шега изговаряше думите с усилие. - Принуждавате ме да дам отговор... който може да ми струва живота. Кодексът на моя... истински дом... не ми дава право да разкривам тази тайна.

Това не беше съвсем лъжа. Според една древна традиция, ако нечий прекалено дълъг език станеше причина Долината да бъде нападната и да даде жертви, виновникът биваше наказван със смърт. От друга страна, досега този закон не е бил задействан нито веднъж... но това владетелят на Мелиин не би могъл да знае. Поне формално Фесис не лъжеше.