Диамантен меч, дървен меч [bg]

ОСМА ГЛАВА

Под нозете на Клара Хюмел се разгръщаше Пътека.

Започваше от Долината и лъкатушеше покрай лекомислени брезови горички, към които архимагът хранеше някакви свои сантиментални чувства. Наоколо се виждаха дълбоки чисти рекички, пътеката продължаваше над тях по красиви дървени мостчета, минаваше покрай спретнати плевни, къщи и обори -белезите на мирен, богат и честит живот в един земеделски край.

Клара крачеше стремително напред, на лявото й бедро висеше елегантна шпага с голям рубин на дръжката. Малко лековато оръжие, но пък не й се искаше да отива да преговаря с толкова опасен противник невъоръжена. Пък и шпагата не бе никак за подценяване. Бе изкована с магия още по времето на джуджето Темедар, легендарният основател на Оръжейната гилдия. И въпреки че с рапирата можеше само да се мушка, това оръжие струваше повече от дузина мечове.

Отдясно на колана на Клара висеше изящен кинжал - също древно острие. Изработен бе от ученика на Темедар - Огаст, който до последния миг от живота си бе стоял край наковалнята. Трескавото му желание да надмине наставника си бе изпило силите му преждевременно. В дръжката на дагото също сияеше рубин.

Когато Огаст разбрал, че не ще надмине по майсторство учителя си, а плътта му е изнемощяла, той в отчаянието си се пронизал с този кинжал. И тъкмо с това, след като напоил острието с кръвта си, получил най-сетне мечтания резултат, на който обаче не могъл да се зарадва. А дагото придобило свойства, каквито не бил постигал Темедар...

В ботушите на вълшебницата бяха затъкнати два чифта тесни метателни ножове - подарък от архимаг Игнациус. Косата на Клара бе сплетена в дълга тънка плитка - на края й бе вързано тежко стоманено топче.

Освен това тя носеше специални пръстени-боксове, а в ръкавите на куртката бяха скрити стоманена струна и малък топуз. На шията й висяха талисмани и амулети. И за капак - на гърба й се мъдреше любимият й меч - тънко острие с дълбоко врязани старинни руни. Въпреки че изглеждаше крехко, то устоя на ударите на парния чук на джуджетата от Ризничната планина в източен Хьорвард - на бас. С една дума, магьосницата се чувстваше като накичено със сладкиши дръвче по случай празника на есента. Дори й беше малко смешно и неудобно - знаменитата Клара се кипри с куп магически дрънкулки като начинаеща чародейка. Но на война няма излишно оръжие, а и тя никога не злоупотребяваше с артефактите.

Ако не друго, този комплект можеше да послужи за демонстрация на сила. Никой от посветените в пристигането на неканени гости от Тъмата нямаше основание да смята, че пришълците ще се окажат нечувствителни към мечовете и стрелите, изработени в Долината. Така че - нека да видят с какво им предстои да се сблъскат. При това - само най-скромните оръжия!

Пътеката я отведе в неочаквано изникнало дере. Клара се спусна в сенките. Около нея стана още по-сумрачно, сякаш по небето бяха плъзнали облаци, но облаците нямаха нищо общо -просто Пътеката поемаше през междините на Всемира.