Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Векс плесна с ръце.

— Какво има? — попита Тирион.

Нямото момче посочи.

Земята близо до водата беше подгизнала и разкаляна. Дирите на вълците се виждаха съвсем ясно.

— Дири от лапи. Да. И какво?

Векс зарови пета в калта и развъртя крака си. Стъпалото му остави дълбока трапчинка. Джозет разбра.

— Човек с ръста на Ходор би трябвало да остави дълбок отпечатък тази кал — каза той. — Още повече с теглото на момчето на гърба му. Но единствените отпечатъци от ботуши са нашите. Вижте сам.

Слисан, Теон разбра. Вълците бяха нагазили сами в мътната вода.

— Оша е свърнала и е тръгнала в обратна посока. Преди лоса, най-вероятно. Пуснала е вълците сами, за да преследваме тях. — После викна на ловците: — Вие двамата, ако сте ме изиграли…

— Само една следа имаше, милорд, заклевам се — защити се Гарис. — А и вълчищата не биха се разделили с момчетата си за дълго.

„Така е“ — помисли Тирион. Лято и Рошльо можеше да са тръгнали на лов, но рано или късно щяха да се върнат при Бран и Рикон.

— Гарис, Мърч, вземете четири кучета и обратно, намерете къде сме ги изгубили. Агар, ти с тях, да не ми погодят някой номер. Двамата с Фарлън ще продължим след вълчищата. Надуй рога, когато им хванете дирята. Два пъти, ако видите зверовете. Разберем ли накъде са тръгнали, те ще ни отведат при господарите си.

Взе със себе си Векс, момчето Фрей и Гинир Червения нос да потърсят срещу течението. Двамата с Векс поеха от едната страна на потока, Червения нос и Уолдър Фрей от другата, всеки с по две кучета. Вълците можеше да са излезли както на единия бряг, така и на другия. Теон си отваряше очите за стъпки, за счупени клонки, за всичко, което можеше да издаде къде вълчищата са излезли от водата. Много лесно различи отпечатъци от сърна, лос и язовец. Векс изплаши една лисица, която пиеше в потока, а Уолдър три заека — успя да свали единия със стрела. Видяха и следи от мечи нокти по кората на висока бреза. Но от вълчищата нямаше и помен.

„Малко по-нататък — казваше си Теон. — Зад ей онзи дъб, оттатък възвишението, след другия завой на потока, там ще намерим нещо.“

Продължи напред дълго след като бе разбрал, че трябва да се връща, а ужасът все по-силно стягаше стомаха му. Беше пладне, когато се предаде.

Оша и проклетите момчета някак му се измъкваха. Струваше му се невъзможно. Не и без коне, обременени с един сакат и с малко дете. С всеки изминал час възможността да се спасят се увеличаваше. „Ако стигнат някое село…“ Хората на Севера нямаше да отхвърлят синовете на Нед Старк, братята на Роб. Щяха да получат коне, с които да побягнат по-бързо, храна също. Мъжете щяха да счетат за чест да ги защитят. Целият проклет Север щеше да ги защити.

„Вълците са тръгнали по течението, това е всичко.“ Хвана се за тази мисъл като удавник за сламка. „Кучката ще надуши къде са излезли и отново ще тръгнем по дирите им.“ Но когато се събраха с групата на Фарлън, само един поглед към лицето на кучкаря бе достатъчен надеждите му да рухнат.