Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Тя промърмори сънено, когато Теон се измъкна изпод ръката й и стана. В камината още тлееха няколко въглена. Векс спеше на пода до леглото, загърнат в дебелото си наметало и мъртъв за света. Нищо не помръдваше. Теон отиде при прозореца и отвори капаците. Нощта го докосна с хладните си пръсти и голата му кожа настръхна. Той се наведе над каменния парапет и заоглежда тъмните кули, празните дворове, черното небе и звездите — повече, отколкото човек можеше да преброи дори да доживееше до сто години. Над Кулата с камбаната беше надвиснала месечината и мяташе отражението си по покрива на стъклените градини. Не чу нито викове за тревога, нито гласове, нито стъпки дори.

„Всичко е наред, Грейджой. Чуваш ли тишината? Би трябвало да си пиян от радост. Ти взе Зимен хребет с тридесет мъже, подвиг, достоен за песен.“ Теон тръгна към леглото. Мислеше да обърне Кира по гръб и да я начука отново, това щеше да прогони нелепите страхове. Стоновете и кикотът й щяха да удавят тягостната тишина.

Спря. Толкова беше свикнал с воя на вълчищата, че вече почти не чуваше… но някаква частица от него, някакъв ловен инстинкт чу липсата му.

Пред вратата стоеше Урцен, жилав мъж с кръгъл щит на гърба.

— Вълците мълчат — каза му Теон. — Иди да видиш какво правят и се върни веднага. — Мисълта за избягалите на воля вълчища го обезпокои. Помнеше още деня във Вълчия лес, когато диваците нападнаха Бран. Лято и Сив вятър ги бяха разкъсали.

Когато сръга Векс с върха на ботуша си, момчето се стресна и разтърка очи.

— Виж дали Бран Старк и братчето му са си легнали, и по-бързо.

— Милорд? — измрънка сънено Кира.

— Ти спи, това тебе не те засяга.

Теон си сипа чаша вино и я изпи до дъно. И през цялото време се вслушваше, с надеждата, че ще чуе вълчия вой. „Твърде малко мъже — помисли той кисело. — Имам твърде малко хора. Ако Аша не дойде…“

Векс се върна много бързо и само поклати глава. Теон изруга и подири ризата и панталона си по пода, където ги беше хвърлил в бързината да подхване Кира. Над туниката надяна кожения си елек с пришитото желязо, а на кръста закопча колана с меча и камата. Косата му беше рошава като гора, но си имаше по-големи грижи.

През това време Урцен се върна.

— Вълчищата ги няма.

Теон си каза, че трябва да е хладнокръвен и разсъдлив като лорд Едард.

— Вдигай замъка — рече той. — Изкарайте ги в двора, всички, да видим кой е тук и кой го няма. И кажи на Лорен да обиколи портите. Векс, ти с мен.

Зачуди се дали Стиг вече е стигнал Дълбоки лес. Не беше толкова добър ездач, за какъвто се пишеше — никой от железните хора не стоеше много добре на седлото, — но времето бе достатъчно. Аша сигурно също беше на път. „И ако разбере, че съм изтървал Старките…“ Не можеше да понесе тази мисъл.

Спалнята на Бран беше празна, тази на Рикон също. Наруга се сам. Трябваше да остави стражи при тях, но беше решил, че е по-важно да постави хората си по стените и да пазят портите, отколкото да ги прави бавачки на две деца, едно от които при това — сакато.