Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Теон вдигна едната и помириса утайката на дъното.

— Скуинт е бил горе на бойниците, нали?

— Да — каза Лорен.

Теон хвърли чашата в камината.

— Според мен Дренан си е свалял гащите да го набута на жената, но му го е набутала тя. С ножа му за сирене, както изглежда. Някой да вземе една пика и да извади другия тъпак от рова.

Другият тъпак беше в доста по-лошо състояние от Дренан. Когато Лорен Черния го извади от водата, видяха, че едната му ръка е изтръгната от лакътя. Половината му врат липсваше, а на мястото на пъпа и слабините му зееше дупка. Пиката разкъса вътрешностите му, докато Лорен го теглеше. Вонята беше ужасна.

— Вълчищата — каза Теон. — И двете според мен.

Погнусен, той се върна при подвижния мост. Зимен хребет беше обкръжен с две масивни гранитни стени и широк ров между тях. Външната стена се издигаше на осемдесет стъпки, вътрешната — на повече от сто. Поради липса на хора Теон се беше принудил да остави външните съоръжения и да разположи постовете си по по-високата вътрешна стена. Не смееше да рискува да ги остави от другата страна на рова в случай, че замъкът се вдигнеше на бунт.

„Трябва да е имало още двама — реши той. — Докато жената е забавлявала Дренан, другите са освободили вълците.“

Извика на хората си да вземат факла и ги поведе по стъпалата към бойниците. Ето там… от вътрешната страна на бастиона, широката амбразура между изпъкналите каменни зъбци.

— Кръв — каза той. — Изтрита небрежно. Жената сигурно е убила Дренан и е пуснала моста. Скуинт е чул дрънченето на веригите, дошъл е да погледне и е стигнал дотук. Бутнали са тялото през бойницата в рова, за да не го намери друг часови.

Урцен се загледа към стената.

— Другите наблюдателници не са далече. И горят факли…

— Факли има, но не и стражи — раздразнено каза Теон. — Зимен хребет има повече кули, отколкото аз хора.

— Четирима при главната порта — каза Лорен Черния, — и петима обикалящи по стените освен Скуинт.

А Урцен каза:

— Ако беше надул рога…

„Дали са ми глупаци.“

— Опитай се да си представиш, че ти си бил тук, Урцен. Тъмно е и е студено. Имаш да обикаляш поста часове, чакаш края на смяната с нетърпение. После чуваш шум и тръгваш към портата, и изведнъж виждаш очи горе на стълбите, светят зелено и златно на светлината на факлата. Две сенки се втурват към теб по-бързо, отколкото можеш да си представиш. Виждаш за миг зъби, започваш да снишаваш копието, а те изведнъж скачат и… — Блъсна рязко Урцен. — А сега вече си паднал по гръб, червата ти се изсипват и единият прегризва врата ти. — Теон сграбчи мършавия му врат, стисна го и се усмихна. — Кажи ми, в кой момент през цялото това време успя да надуеш шибания си рог? — Бутна грубо Урцен и той залитна към зъбера. „Трябваше да заповядам да ги убият онези зверове още когато завзехме замъка — помисли си той. — Виждал съм ги как убиват, знаех, че са опасни.“