Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Фарлън се засмя пренебрежително.

— Моите кучета могат да надушат всичко, което се крие в тия шубраци. Щяха да ги спипат преди да си пръцнал, момченце.

— Жабарите не миришат като хората — настоя Фрей. — Те имат блатна миризма, като жаби, дървета и застояла вода. Мъх расте под мишниците им вместо косми и могат да живеят, без да ядат нищо освен тиня, и да дишат блатна вода.

Теон тъкмо се канеше да му каже какво да направи с приказките на дойката си, но заговори майстер Лувин.

— В древните хроники се твърди, че езерните обитатели се сближили с горските чеда в дните, когато зеленозрящите се опитали да ударят с чука на водите по Шийката. Може и да разполагат с някои тайни знания.

Изведнъж гората като че ли стана много по-тъмна. Все едно че облак скри слънцето. Едно беше някакво тъпо момче да ломоти глупости, но майстерите… майстерите бяха мъдри хора.

— Единствените чеда, които ме интересуват сега, са Бран и Рикон — заяви Теон. — Към потока. Хайде.

За миг му се стори, че няма да се подчинят, но накрая старият навик се наложи. Последваха го — навъсени, но го последваха. Малкия Фрей се беше разтреперал като зайците, които бе подплашил по-рано. Теон раздели мъжете по двата бряга и пое по течението. Яздиха няколко мили, придвижваха се бавно и предпазливо, слизаха да водят конете по измамния терен и оставяха „ставащите за жива стръв“ псета да душат около всеки храст. На едно място паднал дънер беше задръстил потока и ловците се принудиха да заобиколят дълбокия зелен вир, но дори вълчищата да бяха минали по същия път, не намериха никаква следа. Вълците, изглежда, се бяха научили да плуват. „Като ги хвана, такова плуване ще им дам, че ще го запомнят. И двата ще ги дам на Удавения бог.“

Когато взе да притъмнява, Теон Грейджой разбра, че е победен. Или блатните наистина знаеха магиите на горските чеда, или Оша им беше изиграла някой дивашки номер. А когато и последната светлина угасна, Джозет най-сетне намери в себе си кураж да каже:

— Безполезно е, милорд. Ще осакатим някой кон.

Теон усети горчивина в гърлото си, а стомахът му стана на гнездо змии, които се гърчеха и съскаха. Ако се домъкнеше в Зимен хребет с празни ръце, по-добре бе да се облече в шутовски костюм и да си сложи островърха шапка със звънчета. Целият север щеше да разбере какъв глупак е. „А когато баща ми чуе, и Аша…“

— Милорд. — Смрад пришпори коня си до него. — Тия Старки може изобщо да не са идвали насам. На тяхно място щях да тръгна на североизток. Към земите на Ъмбър. Знам, че са верни хора на Старк. Но земите им са доста далече. Момчетата може да се подслонили някъде по-наблизо. Май се сещам къде са.

Теон го изгледа подозрително.

— Кажи.

— Знаете ли я оная стара мелница, дето е клекнала край Жълъдова вода? Отбихме се там, когато ме влачиха към Зимен хребет като пленник. Жената на мелничаря ни продаде сено за конете, докато старият рицар къткаше палетата й. Може пък Старките там да се крият.