Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Теон беше предположил, че Оша е свърнала на юг, но дирята водеше на северозапад, в сърцевината на Вълчия лес, и това никак не му хареса. Горчива шега щеше да се получи, ако Старките стигнеха Дълбоки лес и се предадяха на Аша. „По-скоро бих ги убил — помисли той. — По-добре да ме смятат за жесток, отколкото за глупав.“

Между дърветата се стелеше бяла мъгла. Смърчовете и боровете растяха все по-нагъсто, а нямаше по-мрачно и унило място от вечнозелената гора. Теренът беше неравен, а нападалите игли криеха мекия торф и правеха коварен вървежа на конете, така че трябваше да яздят бавно. „Но не толкова бавно, колкото човек, носещ сакато дете, или кокалеста брантия с четиригодишно бебе на гърба.“ Каза си, че трябва да е търпелив. Щеше да ги хване преди да е свършил денят.

Майстер Лувин го приближи и каза:

— Дотук ловът по нищо не се различава от най-обикновено яздене през гората, милорд.

Теон се усмихна.

— Приличат си. Но ловът завършва с кръв.

— А трябва ли да е така? Това бягство беше голяма глупост, но няма ли да проявите милост? Все пак вие бяхте повереник тук и те са ви братя.

— Никой Старк освен Роб не се е държал братски с мен. Но Бран и Рикон са ми по-ценни живи, отколкото мъртви.

— Същото е в сила и за Тръстиките. Ровът на Кайлин лежи в края на тресавищата. Лорд Хоуланд може да превърне окупацията на чичо ви в гостуване в ада, ако реши, но докато държите наследниците му, ще се наложи да си сдържа ръката.

Теон не беше помислил за това. Всъщност той почти не се беше замислял за блатните, само дето огледа Мийра веднъж-дваж — чудеше се дали все още е девствена.

— Може да си прав. Ако можем, ще ги пощадим.

— И Ходор също, надявам се. Момчето е простовато, знаете го. Прави каквото му се каже. Колко пъти ви е вчесвал коня, мил ви е седлото, търкал ви е ризницата…

Ходор за него беше без значение.

— Ако не почне да се бие с нас, ще го оставим жив. — Теон вдигна пръст. — Но дума само да ми кажеш за дивачката, може да умреш с нея. Тя ми се закле и после пика на клетвата си.

Майстерът сведе глава.

— Не търся прошка за клетвопрестъпници. Направете каквото трябва. Благодаря ви за милостта.

„Милостта — помисли Теон, след като Лувин изостана. — Проклет капан е тя. Прекалена милост и те наричат слаб, твърде малко и ставаш чудовище.“ Но разбра, че майстерът му е дал добър съвет. Баща му разсъждаваше единствено с понятията на завоевателя, но каква полза да вземеш едно кралство, ако не можеш да го удържиш? Жалко, че Нед Старк беше отвел дъщерите си на юг. Иначе Теон щеше да стисне здраво Зимен хребет в шепата си, като се ожени за някоя от тях. Санса си я биваше, а и вече сигурно беше напращяла за леглото. Но тя се намираше на хиляди левги оттук, в лапите на Ланистърите. Срам.