Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Душекови обещаха на Волфганг пълно уединение в тяхната вила, ала новината, че у тях гостува Моцарт, бързо се разпространи и привлече много посетители. Идваха гости под предлог, че ще играят на кегли. Кегелбанът беше в другия край на градината, но до Волфганг достигаше шумът на събаряните кегли и от време на време той изиграваше по някоя игра. Много му харесваше местоположението на вилата. Тя бе построена на хълм, откъдето се откриваше чудесна гледка към Прага и величествените й сгради в стил барок; мисълта, че градът съвсем близо, дори когато не гледаш към него, вдъхновяваше Волфганг.
Той твореше с увлечение, докато не научи, че премиерата на „Дон Жуан“, насрочена за тържественото събитие — сватбеното пътешествие до Прага на принц Антон Саксонски и съпругата му ерцхерцогиня Мария Терезия, — се отлага поради заболяване на един от певците. Волфганг много се огорчи. Поставянето на операта специално за посещението на кралската двойка му предлагаше големи възможности: младоженката беше дъщеря на Леополд Тоскански, брат на Йосиф II, който щеше да наследи трона в случай че Йосиф умре.
Волфганг изрази пред Бондини недоволството си, но директорът не промени своето решение. Заместник не могло да се намери и премиерата трябвало да се отложи, заяви той. Вместо „Дон Жуан“ в чест на кралската двойка представиха „Сватбата на Фигаро“.
Не е ли всъщност все едно, реши Волфганг. Всяка от неговите опери ще се хареса на ерцхерцогинята, защото тя не бе слушала нито една.
Поканиха Йозефа Душек да пее на концерта, уреден в чест на кралското семейство, и тя помоли Моцарт да напише за нея концертна ария.
— Нямам време — отвърна той, — още не съм написал увертюрата — но Йозефа го заключи в беседката.
— Няма да ви пусна. Волфганг, докато не получа от вас готовата ария.
Същия ден привечер Волфганг й предаде арията.
— Ще я скъсам на парчета, ако не я изпеете на прима виста, при това без нито една грешка — каза той.
Как можеше тя да си позволи фалшив тон в такава ария — Йозефа не бе виждала нищо по-прекрасно. Задушевна и нежна, арията същевременно даваше на певицата възможност да блесне с гласа си.
На първата обща репетиция на „Дон Жуан“ обаче Тереза Сапорити — Дона Ана — се запъна при изпълнението на арията „Non me dir, bell’idol mio“ („Не съм жестока, мили мой“), пленително нежна и лирична. Арията била написана в твърде нисък регистър, заяви Тереза Сапорити не подхождала за гласа й и не предавала чувствата на оскърбената графиня. На Волфганг му оставаше само да преработи арията, защото и за тази роля не можеше да се прави замяна. Към трогателното ларгето „Не съм жестока, мили мой“ Волфганг добави бравурно алегрето, което завършваше с водопад от колоратури. Направи го пряко воля — променената ария съвсем не съответствуваше на образа на Дона Ана, но Тереза Сапорити остана много доволна.
— Нашият маестро е така дребничък — каза тя на Бондини, а пише толкова голяма музика!
Но в този миг към него се обърна Луиджи Баси — Дон Жуан с молба да преработи дуета му с Церлина. Баси заяви, че в ролята му липсвала бравурна ария, а след като композиторът е написал вече такава ария за Дона Ана, и той следва да има поне една. Волфиин трябваше да промени пет пъти „La ci darem la mano“ („Близо е мойта вила, там ще ми кажеш «да»“), едва тогава Баси остана доволен от дуета. И продължи изпълнението си с голямо вдъхновение. На генералната репетиция стана следното: в сцената, където Дон Жуан сграбчва Церлина, синьора Бондини — Церлина — не можа да изпищи в подходящия момент. Тогава Волфганг помоли оркестъра да повтори сцената без него — той дирижираше, — а сам тихичко се вмъкна зад кулисите и точно когато трябваше, така силно хвана отзад Церлина, че тя наистина се изплаши и писъкът й процепи залага.
— Този път излезе чудесно — рече композиторът. — Това се иска от вас на представлението.
Всичко най-сетне, изглежда, беше готово с изключение на увертюрата. Бондини беше като на тръни — нито един такт от увертюрата не е написан, а премиерата е насрочена за следващия ден!
След генералната репетиция той каза на композитора, че ще трябва да се отложи премиерата: как може Моцарт така да рискува и да не приготви увертюрата до последния миг!