Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Вие и по възраст нямате половината от годините на Глук.
— Затова пък талантът ми е два пъти повече от неговия — предизвикателно изрече Волфганг.
— Два пъти по-малко. А колкото до задълженията си, вие се заблуждавате.
— Значи, не съм придворен композитор на императора?
— Не сте негов пръв камеркомпозитор и капелмайстор. Глук беше първи камеркомпозитор, а Джузепе Боно — придворен капелмайстор.
— Но Боно е вече на седемдесет и осем години!
— Убеден съм, че на вашата възраст той не е проявявал такова нетърпение.
— Кой ще изпълнява задълженията на Глук?
— Салиери.
— А какво ще върша аз?
— Ще пишете менуети за кралските балове, немски танци, контраданси. Вие сте трети камеркомпозитор, след Боно и след Салиери. — Всъщност трябва да бъдете доволен: не всички бяха съгласни с избора на императора.
Повечето приятели изразиха мнението, че Торварт е прав. За Волфганг това било успех, а да Понте го уверяваше, че всичко се дължало на неговото влияние пред императора.
— Разказах на Йосиф за успеха на „Дон Жуан“ и той много се заинтересува от операта.
— Каква връзка има това с моето назначаване?
— Във вестниците се появиха статии, че господин Моцарт, нашият изтъкнат композитор, възнамерява да се пресели в Лондон или Прага. Успях да убедя императора, че това ще бъде национално бедствие.
— Бедствие? — Волфганг се изсмя саркастично. — И Йосиф се съгласи с вас?
— Е, той го каза не със същите думи, но рече, че вашето заминаване ще бъде загуба за нас. А когато поставят „Дон Жуан“ във Виена, ще ни платят и за виенската постановка, което се случва твърде рядко.
„Наистина твърде рядко“ — помисли си Волфганг. „Отвличане от сарая“ се игра навремето в цяла Европа, а той не получи за нея нито един крайцер. Сега същото става и със „Сватбата на Фигаро“. Но каквито и чувства да изпитва, трябва да се престори на благодарен. Без благодарност не можеш да преуспееш на този свят.
— Благодаря ви, Лоренцо, за всичко, което сте направили за мен.
Заплатата, която Волфганг почна да получава за новата служба, му позволи отново да се пресели в центъра на града. Нае малко жилище близо до дома, където писа „Фигаро“. А когато Констанце роди дъщеря — нарекоха я Терезия на името на кръстницата Терезия фон Тратнер, — той се почувствува напълно щастлив. Откак се бе родил Карл Томас, Волфганг все мечтаеше за дъщеря. Сметна раждането й за добър знак и действително скоро изпита още една радост — Йосиф II нареди да поставят на виенска сцена „Дон Жуан“.
Но преди да успеят да осъществят постановката, Австрия и Русия обявиха война на Турция и императорът, застанал начело на войските си, напусна Виена.
Волфганг трябваше да скрие разочарованието си и съчини бойни песни за императорската армия.
Все пак на 7 май 1788 година операта „Дон Жуан“ по нареждане на императора бе поставена във Виена. В последния миг обаче стана ясно, че Йосиф няма да може да присъствува на премиерата — наложило му се да остане на мястото на военните действия, където австрийската армия бе претърпяла ново поражение.
Волфганг очакваше много от виенската постановка на операта, защото певците във Виена бяха несравнимо по-добри от пражките. Той ги познаваше почти всички и много ги уважаваше. Половината актьори от състава бяха взели участие в постановката на „Фигаро“: Бенучи, който великолепно изпълни главната роля; Ласки, която толкова го зарадва в ролята на графинята; синьор и синьора Бусини, справили се прекрасно със своите роли. Кавалиери, неповторимата Костанца от „Отвличане от сарая“, пееше Дона Елвира; Алоизия Ланге изпълняваше партията на Дона Ана. Само двама актьори — Албертарели (Дон Жуан) и Морела (Дон Отавио) — бяха непознати за Волфганг. Но той се убеди, че Албертарели е придал на ролята на Дон Жуан страстност и колорит.
Волфганг вдигна ръце, давайки знак на оркестъра да започне. Трудностите с тази постановка не бяха повече от обикновено. Кавалиери поиска нова ария и той прояви великодушие, написа по-ефектна; Морела каза, че ариите му не могат да се пеят, и Волфганг ги направи по-леки. Освен това по собствени съображения промени либретото. Съкрати секстета в края на операта, чувствувайки, че такъв финал е излишно нравоучителен и разводнен, и завърши операта със сцената, в която Дон Жуан пропада в преизподнята.
И все пак от момента, в който се разнесоха зловещите начални акорди на увертюрата, в залата започна да се долавя безпокойство. Към края на увертюрата Волфганг дочу зад гърба си разговори, които не престанаха и след като започнаха певците, напротив — шумът непрекъснато растеше. Волфганг полагаше всички усилия, за да накара публиката да слуша внимателно. Към средата на второ действие съвсем се вбеси. Публиката шумеше и не слушаше, като че ли драматичната наситеност на „Дон Жуан“ не й беше по силите, а я интересуваха само забавните сцени. Волфганг чуваше как хората се разхождат от ложа в ложа. След края на представлението имаше повече дюдюкане, отколкото аплодисменти, макар че Кавалиери и Ланге бяха приветствувани възторжено, сякаш всяка от двете си имаше свои клакьори.