Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг не желаеше да отиде на банкета, уреждан за изпълнителите на самата сцена веднага след представлението, но Хайдн, въпреки че беше възмутен от враждебността, с която посрещнаха спектакъла, каза, че Волфганг непременно трябва да отиде: публиката, която посещава премиерите, обикновено малко разбира от музика, успокояваше той приятеля си, а второто представление непременно ще има успех.
Хайдн го хвана подръка и Волфганг не можа да откаже.
Розенберг и Торварт си пийваха със самодоволен вид, ван Свитен и Вецлар седяха до Констанце, а Алоизия първа изрази мнението си:
— Каква изморителна музика. Може да си скъсаш гласните струни.
— Трябва гласът да се владее умело, тогава няма да се случи такова нещо — отвърна Волфганг.
— Не, музиката е прекалено сложна. Нищо чудно, че публиката я възприе равнодушно и хладно.
„Сестра ми не е права — сърдито си мислеше Констанце. — Във всяка нота, написана от Волфганг, има много повече чувство, отколкото Алоизия вложи в цялата си роля.“ И каза:
— Ти би могла да пееш по-добре. Дона Ана в твое изпълнение излезе някаква свадлива жена, и то само заради това, че ти най-много внимаваше за височините си.
— Моята сестричка, откак се омъжи за композитор, стана голям музикален авторитет.
— В следващата му опера ти първа ще пожелаеш да пееш.
— Никой няма да пожелае да пее в нея, ако публиката скучае като на днешното представление. А такава опера може и да разврати общественото съзнание — каза Розенберг.
— Императорът изрази желание операта да присъствува в репертоара, докато той я чуе, но тя едва ли ще му хареса. Струва ми се, негово величество ще я счете за неприлична — добави Торварт.
— Музиката е, общо взето, мелодична, но нима това е опера, да Понте? — произнесе Салиери.
Да Понте само сви рамене. Трябваше да стои настрана. Никак не му се искаше да спори с най-влиятелния композитор във Виена.
— Маестро Салиери — каза Алоизия, — мисля, че вашата нова опера ще се пее много по-лесно и ще достави на всички нас много по-голямо удоволствие.
Салиери скромно се поклони и отвърна:
— Сигурен съм, че господин Моцарт е имал най-добри намерения.
Волфганг с нищо не издаде чувствата си. Но го поразиха злобните забележки на Алоизия. Бе написал за нея няколко от най-хубавите си арии и тя при всяка възможност ги изпълняваше. Нима равнодушието му толкова я обижда? Но не си струва да се занимава с това. Каквото и да кажеше сега, всичко ще изглежда като опит да се оправдае.
— Сюжетът е безнравствен — рече ван Свитен, — но музиката е чудесна. Как мислите вие, господин Хайдн?
От първите акорди на увертюрата Хайдн разбра, че тази опера е съвсем различна от останалите. Ала какъв смисъл да обяснява това на магарета като Розенберг и Салиери — нима ще ги промени?
— Дон Жуан е отрицателен герой — заяви Розенберг. — Егоист, суетен. Абсурден герой. Операта ще бъде забравена, преди да мине и година.
Вецлар и ван Свитен не се съгласиха и когато гласовете на спорещите се извисиха гневно. Хайдн каза:
— Господа, не мога да разреша спора ви, но зная едно — Моцарт е най-големият от живите композитори и никой от присъствуващите тук не е нито слушал, нито създавал музика като тази, която имахме щастието току-що да чуем.
Волфганг искаше да благодари на Хайдн, но той го отведе настрана и го поздрави за императорското назначение:
— Тази добра вест ме зарадва. Струва ми се, че Йосиф достойно ще оцени „Дон Жуан“.
— Ако изобщо го чуе. Войната с турците се развива все по-неблагоприятно. Говори се дори, че за икономия на средства, които са необходими за воденето на войната, императорът смята да закрие италианската опера, както вече направи с немската.
— Война — въздъхна Хайдн. — Тя никога не свършва. Откак се помня, все с някого воюваме. С французите, с прусаците, с турците. Но сега поне си имаш постоянен доход.
— Осемстотинте гулдена?
— Само толкова ли? На Глук плащаха две хиляди.
— А на мен ми плащат само за да пиша музика за кралските балове. Твърде много за това, което върша, и твърде малко за онова, което бих могъл да направя.