Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Тя цялата е в главата ми от няколко седмици, но исках да чуя операта от начало до край; едва сега мога да се заема с увертюрата. В нея трябва да намерят отражение всички главни теми на операта. Не се вълнувайте, ще успея. Ще я напиша тази нощ.
— Но вече е почти полунощ! Дори да работите до сутринта, кога ще ви стигне времето, за да направите копия за оркестъра?
— Наредете на копистите да дойдат в странноприемницата към седем часа сутринта и ще я получат. — Бондини имаше толкова нещастен вид, че се наложи Волфганг да си придаде външно спокойствие.
Като се върна в странноприемницата с Констанце, той помоли жена си да му направи пунш, за да не заспи над увертюрата. Волфганг не се съмняваше, че призори ще успее да я завърши. Музиката отдавна звучеше в него, само тук-там ще се наложат поправки, но искаше първо да чуе как ще прозвучат сцените с Командора, преди да внесе неговия лайтмотив в увертюрата. Сега знаеше как да направи това. Седнал на бюрото си, Волфганг започна бързо да пише. Но от изпития пунш му се доспа и главата му заклюма над партитурата. За да не заспи, Волфганг помоли Констанце да му разказва приказки. Така минаха няколко часа, но борбата със съня дотолкова го омаломощи — непрекъснато клюмаше и задрямваше, след това в миг се пробуждаше от гласа на жена си, — че скоро на партитурата започнаха да се чернеят мастилени петна.
— Легни да подремнеш на дивана — рече Констанце, — след час ще те събудя.
Волфганг спеше дълбоко и Констанце не се реши да го събуди, ала в пет сутринта, поспал два часа, той сам стана.
Не смъмри Констанце и с пресни сили се залови за партитурата. Когато в седем дойдоха копистите, увертюрата беше готова.
Но те не свършиха работата си толкова бързо, както композиторът, и в седем вечерта, малко преди началото на представлението, музикантите още нямаха нотите — никой не бе зървал увертюрата и не бе просвирвал партията си. Бондини беснееше; препълнената зала шумеше и само появата на капелмайстора Моцарт, автора на „Фигаро“, успокои публиката. Волфганг съобщи на оркестрантите, че нотите ще бъдат донесени след малко, и изрази увереност, че ще могат да изсвирят увертюрата без репетиция. Това бе казано като комплимент, обаче сам той никак не беше убеден в успеха. Няколко минути по-късно щимовете бяха раздадени на музикантите. Увертюрата на „Дон Жуан“ започна.
В залата се възцари напрегната тишина, а след завършването на увертюрата екнаха гръмки ръкопляскания. Завесата се вдигна и когато първо действие вече спокойно и уверено течеше на сцената, Волфганг прошепна на седящите по-близо оркестранти:
— Общо взето, увертюрата мина много добре, макар че доста от нотите очевидно изпаднаха под пултовете.
Увертюрата — тържествена, вдъхновена, драматична — още от първите си акорди създаде атмосферата на цялата опера. Вдъхновен от присъствието на Волфганг на диригентския пулт, съставът надмина себе си и в ансамблите поразяваше с добрата си спятост. Когато завърши последното действие и завесата падна, гръмнаха бурни овации. Аплодисментите не стихваха, артистите просто не можеха да се оттеглят. Тогава Баси и Сапорити уловиха Волфганг за ръка и го изведоха на авансцената, където той остана съвсем сам, а вълните на приветствията го заливаха една след друга. Констанце седеше в една ложа с Душекови и радостно вълнение стягаше гърлото й. На грамадната сцена нейният Волфганг изглеждаше съвсем мъничък. Такова музикално богатство да блика от едно толкова крехко тяло! Никой не може да си представи какви огромни усилия му е коствала тази опера. Днес едва се крепеше на крака от умора.
Въпреки мнимия си оптимизъм той не можа да поспи следобед, както възнамеряваше. Вместо това изведнъж се предаде на тъжни мисли, което рядко му се случваше. Седна на кушетката и неочаквано каза:
— Знаеш ли, Щанци, много ме е страх. Опитах в „Дон Жуан“ за пръв път някои неща. Затова така дълго се забавих с увертюрата. Докато не чух цялата партитура, не можех да реша какво трябва да преобладава в музиката, — мрачните тонове или светлите. А като я чух, се убедих: нито едните, нито другите не бива да доминират. На тебе как ти се струва? Може би се заемам с непосилна задача? Дали „Дон Жуан“ ще хареса на Прага, както „Фигаро“? Двете опери са съвсем различни. И после, не можех да направя Дон Жуан пълен негодник. Иска ми се да се гордея с „Дон Жуан“, дори ако в нещо съм сгрешил.
— Написа го така, както сметна за нужно — отвърна тя. — И то е най-важното.
— Но ако операта мине с успех, ще започнат да говорят, че е написана набързо, без усилие, едва ли не небрежно. А колко варианта на всеки мотив съм изпробвал в главата си, това никой не знае. Защото мразя да цапам хартията. Музикантите и без това лесно правят грешки. Колкото минава времето, вместо да композирам по-лесно, пиша по-трудно. Правя всичко по-взискателно. И така трябва да бъде. Едва ли друг е употребил толкова усилия да изучава композицията като мен. Изучих творчеството на всички големи автори: Хайдн, Хендел, Йохан Себастиан Бах, всичките му синове, Глук, Самартини, Хасе. О, бих могъл да направя списък не по-кратък от този на Дон Жуан. Как мислиш, ще им хареса ли новата ми опера? Толкова вложих в нея!