Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
И ето сега Волфганг се покланяше на публиката, а в залата ехтяха викове:
— Evvivia Mozart! Evvivia da Ponte! Bravo! Bravissimo!42
И Констанце си мислеше: колко хубаво би било да останат в Прага, да живеят без грижи, без дългове, да се радват само на похвали и одобрение, да имат също такава вила, както Душекови, много приятели и сигурен доход.
Волфганг реши да прекара в Прага още няколко седмици, за да се наслади напълно на шумния успех, който съпътствуваше всяко представление на „Дон Жуан“. Но да Понте, комуто писа за триумфа на новата си опера и предаде думите на Бондини: „Всички директори трябва да благославят Моцарт и да Понте — докато те са живи, оперните театри няма да чувствуват глад за репертоар!“, отвърна: „Щастлив съм, че, както очаквах, работата ни се е увенчала с успех, обаче трябва незабавно да се върнете във Виена. Глук е на смъртно легло и веднага след неговата кончина много композитори — претенденти за мястото му — ще предлагат шумно на императора своята кандидатура.“
Глук почина същия ден, когато Моцартови се завърнаха във Виена.
— От лакомия — разказа им да Понте. — Бил поканил свои приятели у дома си, а жена му за миг се отлъчила: да извика екипаж за всекидневната им разходка. Имала строго нареждане от лекарите да следи какво яде и в никакъв случай да не пие вино. Обаче щом излязла, Глук веднага поискал от слугите си вино, а когато гостите, боейки се за живота му, отказали да пият, той се разсърдил и не само пресушил чашата си, но и чашите на гостите. В екипажа получил апоплектичен удар. И скоро след това умрял. Напълно подходяща смърт за един чревоугодник.
— Кой ще заеме мястото му? — нетърпеливо и развълнувано запита Волфганг.
— Ще поговоря с Йосиф за вас. Ще го склоня да поставят във Виена „Дон Жуан“. Императорът знае вече за успеха на операта в Прага.
Погребението на Глук бе разкошно, самият Йосиф II присъствува, огромна тълпа следваше траурния кортеж и всички се питаха кой ли ще заеме мястото му в двора.
Три седмици по-късно Волфганг получи копие от следния указ:
„От негово апостолско величество императора на Свещената римска империя, крал на Унгария и Бохемия и ерцхерцог на Австрия. Нашият всемилостив господар взе следното великодушно решение по отношение на Волфганг Моцарт: по волята на негово императорско и кралско апостолско величество гореспоменатият Моцарт се удостоява с великата чест да бъде назначен за камермузикус при двора на негово величество, предвид на неговите способности и познания в областта на музиката, а също и заслугите му в тази област; на императорския и кралски ковчежник се заповядва да му определи заплата в размер на осемстотин гулдена годишно, считано от първи декември настоящата година.
В изпълнение на този указ императорското решение се довежда до знанието на Волфганг Моцарт; настоящият указ е съставен от Канцеларията на камерхера по разпореждане на императора и се гарантира от това разпореждане.
Розенберг
Началник на Императорската и кралска канцелария,