Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Колко е голям, Волфганг? — попита Хайдн.
— Скоро ще навърши три години.
— Обича ли музиката така, както ти си я обичал на неговата възраст?
— Трудно бих могъл да кажа. Но обича да я слуша. И все не мога да намеря време да се занимая с него.
— На Волфганг му липсва търпението, което е имал неговият баща — забеляза Констанце и веднага се изчерви. Тя отдавна не си бе спомняла за Леополд. Като не можеше да сподели скръбта на мъжа си, тя често се дразнеше и се чувствуваше виновна, затова избягваше по всякакъв начин разговорите на тази тема. Вместо това, за да достави удоволствие на Волфганг, често изтъкваше колко й харесва да живее извън града, макар че съжаляваше за центъра на Виена.
— Като учител по музика аз не мога да се меря с татко — каза Волфганг.
— Вестта за неговата кончина дълбоко ме опечали — рече Хайдн. — Разбирам, това за теб е страшна загуба. Познанството с господин Леополд ми достави много радост.
— Той беше рядко благороден човек — отбеляза Волфганг, — мой най-скъп и горещо обичан приятел.
Карл Томас отиде до клавесина — оттам баща му бе дирижирал — и Хайдн предложи:
— Нека опита. Да видим какво ще излезе.
Но клавишите не заинтересуваха детето и когато Волфганг седна до него и му показа как трябва да ги натиска, Карл Томас се разплака. Бащата много се засегна.
Хайдн обаче каза:
— Твърде много хора го гледат, детето се изплаши.
Волфганг не призна пред приятеля си, че вече е правил подобен опит, ала нищо не е излязло. Това бе единственото, което го огорчаваше в Карл Томас, иначе обично и послушно момченце.
Да Понте, комуто омръзна историята с детето, рече, като искаше да подразни Волфганг:
— Моцарт, синьор Салиери твърди, че да се пише опера за Дон Жуан е глупава идея.
— Просто казах, че идеята не е нова — възрази Салиери.
Волфганг, настанил Салиери до себе си в знак на приятелско разположение, бе смаян от поведението му. Преди да започне да яде от някое ястие, Салиери първо го опитваше на вкус. Нима съперникът му подозира в него втори Борджия?
— Аз пък вярвам, че Моцартовият „Дон Жуан“ ще бъде едновременно забавен и трагичен — обади се Хайдн.
— Тъкмо това ме безпокои — поде Салиери. — Не зная как добрите ми приятели Моцарт и да Понте смятат да създадат хубава опера при положение, че нейният главен герой е най-обикновен развратник!
— Да, той е отрицателен герой, прав сте — каза Волфганг, — но не е напълно отрицателен.
— Значи ви харесва? — учуди се Салиери. — Та той е просто убиец!
— И по-лошо даже. Аз обаче не съм борец за нравственост, а композитор.
— Но вкусът на публиката не ви ли интересува? Не се ли страхувате, че ще я разочаровате?
— Най-много се страхувам да не би да разочаровам самия себе си.
— Трябва да вземаме под внимание и чувствата на императора. Нали той е нашият Цезар.
— Уважавам го заради интереса, който проявява към музиката. Но нали пиша „Дон Жуан“ за Прага, за себе си и за своите приятели!
Хайдн се стресна от нетактичната забележка на Волфганг. И рече:
— Когато нашият прославен Глук умре, мястото му в императорската капела ще остане празно.
— Смятам, че маестро Глук ще живее още много години! — горещо възкликна Салиери.
Хайдн не повярва в искреността на думите му, защото след смъртта на Глук Салиери веднага щеше да се издигне. Но Хайдн всъщност се тревожеше само за съдбата на Моцарт: Волфганг много се нуждаеше от място в императорския двор.
— Трябва да уважаваме тези, които са поставени над нас — забеляза Хайдн.
— О, аз ги уважавам! — рече Волфганг. — Аз и баща ми сме писали до коронованите особи толкова молби, до една проникнати от дух на искрено смирение.
— Това е най-малкото, което можем да сторим за тях — каза Салиери; — трябва да бъдем благодарни на бога, задето владетелите, които е благоволил да ни определи, са мъдри и благородни в своите дела и постъпки.
Волфганг се обърна към ван Свитен:
— Бетховен има ли намерение да идва пак във Виена?
— Не зная. Майка му е тежко болна, а той много я обича.
— Това момче има качества да стане добър композитор.
— Такава е най-съкровената му мечта. Нищо друго не съществува за него. Много е огорчен, че обстоятелствата са му попречили да взима уроци от теб.
— Ако съдя по израза на лицето му, не бих казал това.
Констанце побутна Волфганг — Салиери се готвеше да си върви.
Когато двамата на сбогуване направиха поклон един към друг. Салиери отбеляза:
— Оказахте ми чест с поканата си, господин Моцарт, желая ви в Прага най-голям успех.
Волфганг благодари, без да приема думите му за чиста монета. Скоро гостите почнаха да се разотиват, но вечерта мина чудесно, той знаеше това, защото Хайдн каза: