Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— „Малка нощна музика“ е прекрасна. Сигурен съм, че всеки от нас би мечтал да напише нещо като нея.
83
От този миг нататък Волфганг посвети главните си усилия на „Дон Жуан“. В текста на да Понте, който вече започваше да приема определена форма, както и очакваше композиторът, беше заимствувано най-много от Бертати и по-малко от Молиер, Голдони и Тирсо де Молина — испанския монах, който пръв беше драматизирал легендата. Но либретото на да Понте притежаваше и оригинален пълнеж.
Волфганг си представяше операта като трагедия на Дон Жуан, чиято натура го води към гибел, докато да Понте бе твърдо решил да напише комедия от забавни случки. Либретистът искаше да развие любовните перипетии на Дон Жуан съблазнителя, а композиторът предпочиташе основното внимание да се насочи към конфликта между главния герой и Командора. Да Понте виждаше същественото в развитието на сюжета, а Волфганг желаеше да наблегне на образите и на техните преживявания.
Постепенно той успя да убеди да Понте да се насочи към изграждането на живи човешки характери, а не да разчита на изкуствените герои на мелодрамата, и либретистът, завладян от сюжета, който той вече смяташе за напълно свой, създаваше ефектни сцени.
Като получи текста на либретото, Волфганг най-напред се зае с ариите, в които бе напълно уверен и които трябваше да бъдат подходящи за гласове със среден диапазон. Колкото повече той се задълбочаваше в драмата на Дон Жуан, толкова по-трескаво работеше въображението му. То се оказа цяла съкровищница, препълнена с прекрасни мелодии. Целият опит, натрупан от него в света на музиката, даваше вече своите плодове. Понякога музиката му звучеше светло и радостно, а друг път в нея се долавяха отгласи на демонични страсти, първични инстинкти. Макар че да Понте продължаваше да твърди, че „Дон Жуан“ трябва да бъде комедия, трагичните мотиви от само себе си проникваха в музиката. Обаче чувството за хумор на Волфганг взимаше връх, както и слабостта му към необикновеното. За трагичните ситуации той пишеше трагична музика, за комичните — комична, и никак не го тревожеше фактът каква трябва да бъде по жанр операта: всичките му старания бяха насочени към това музиката да вдъхне живот в образите на героите. Да Понте настояваше на своето: новото им произведение трябва да бъде издържано в определен стил.
Той нарече операта „Don Giovanni — Il dissoluto punito — Dramma giocoso in due atti“ („Дон Жуан, или Наказаният съблазнител, весела драма в две действия“) и Волфганг се съгласи с това название. Но дори когато музиката изглеждаше весела, в нея звучаха мрачни нотки.
Към 1 октомври, когато Волфганг и Констанце заминаха за Прага, като оставиха Карл Томас на грижите на госпожа Вебер, половината партитура беше вече написана, а по-голямата част от втората половина Моцарт имаше в главата си. Да Понте пристигна в Прага седмица по-късно, за да присъствува при разпределяне на ролите и да нагоди текста към гласовете на певците; той се настани в странноприемница срещу тази на Моцарт — така беше по-удобно да разговарят през прозореца. Волфганг нае прекрасни стаи в чистата странноприемница „Трите лъва“, като плати за тях от онези хиляда гулдена които получи като наследство от татко — тези пари му дойдоха тъкмо навреме.
Констанце смяташе, че му се полага повече: Нанерл бе присвоила много ценни вещи на Леополд, без да ги включва в описа на бащиното имущество. Но когато отвори дума за това с Волфганг, той много се разстрои и каза, че заради няколко гулдена не си струва да спори с родната си сестра.
Нали тези пари, напомни той на Констанце, им дадоха възможност да направят чудесен прием в градината, да наемат в Прага стаи в прекрасна странноприемница и да изплатят по-голямата част от дълговете. И Констанце млъкна: разпределянето на ролите в новата опера му доставяше бездруго доста огорчения.
Бондини бе разпределил ролите за „Дон Жуан“, без да се посъветва нито с композитора, нито с либретиста и когато те в няколко случая изразиха съмнение, директорът заяви:
— С това разполагам в момента. Нашият национален театър няма възможностите на виенския. И друго: това е същият състав, който с такъв успех изпълняваше „Фигаро“.
— Но „Дон Жуан“ не е „Фигаро“ — възрази да Понте, — той е много по-труден.
— Какво ще ме посъветвате? — попита Бондини. — Да наема певци от Виена?
Съзнавайки, че това е невъзможно, Волфганг побърза да се намеси:
— Баси, който пее Дон Жуан, може да се справи с ролята, а от вашата жена ще излезе чудесна Церлина, но има няколко певци с доста ограничени гласови данни.