Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Не можем да ангажираме никого другиго — повтори Бондини. — Нямаме средства. И без това поемаме голям риск, като поставяме тази опера: тя много се различава от „Фигаро“.
— Прекалено тежка ли е? — попита да Понте, сякаш искаше да чуе в отговор потвърждение на тезата си.
— По-трагична, отколкото очаквах — рече Бондини.
— Прекалено трагична ли? — упорствуваше да Понте.
— Тъкмо колкото трябва — рязко отвърна Волфганг.
— Възможно е — каза Бондини, — оставам на своето мнение, но ще се постараем да направим всичко, което зависи от нас, и ако се съгласите да внесем някои изменения, операта може и да ни се удаде.
Същата вечер, когато Волфганг и да Понте работеха заедно в странноприемница „Трите лъва“, променяйки либретото и музиката в съответствие с желанието на Баси — хубавец и притежател на великолепен бас, — да Понте неочаквано обяви:
— Мога да остана тук само една седмица.
Волфганг отново се отчая:
— Но имаме още толкова работа!
— Салиери настоява да се върна във Виена. Трябва да започна работа над новата му опера.
— Кога е насрочена постановката й?
— За след месец-два. Не зная точно. — Да Понте сви рамене. За него Салиери беше по-важен от Моцарт, но не можеше да го признае открито.
— А на нас са ни нужни две, най-много три седмици, за да завършим всичко. Ако заминете толкова скоро, това ще предизвика скандал. В Прага ще сметнат, че съдбата на операта ви е безразлична.
— Съжалявам, но друг изход няма. Императорът проявява голям интерес към новата опера на Салиери и не бива да предизвикваме недоволството му.
„А може би — размишляваше Волфганг — Салиери е поставил да Понте пред избор и поетът се е решил в полза на Салиери, вземайки под внимание благосклонното отношение на императора към него?“ И Моцарт изпитваше силно желание да постави ултиматум на да Понте: да избере един от двамата — него или Салиери. Но той не се осмеляваше да заплашва когото и да било, не беше в природата му.
— След седмица, Моцарт, вече няма да съм ви тъй нужен. Впрочем либретото почти е завършено, а налагащите се изменения ще можете да внесете и сам.
„Защо пък не, и това има известни предимства — реши Волфганг, — в текста има места, които трябва да бъдат дооправени, а това може да стане по-лесно без либретиста.“
— Главната работа предстои с певците, трябва да се репетира с тях и да се нагоди музиката за гласовете им, защото всички са по-лоши от виенските — каза да Понте.
— За щастие публиката тук е по-добра от виенската.
— Някои ваши арии са толкова сложни, че не зная как ще се справят певците.
— Ще се справят. Като поработя с тях.
— А жената на директора? Как ще успеете да поправите грешките й?
— Ще намеря подход към нея.
— Аха, любовчица — усмихна се многозначително да Понте.
— Не съм казвал такова нещо — ядосано отвърна Волфганг.
— В театъра това е нещо обикновено, защо не опитате? Уверен съм, че тя ще се съгласи, при условие че й дадете най-хубавите арии.
— Церлина ще получи това, което й се полага, а не това, което желаеше синьора Бондини.
Да Понте въздъхна.
— Прекалено висок морал имате.
— Ако трябва да се отправи някому подобен упрек, тъкмо вие заслужавате това.
Да Понте се изуми и почна разпалено да протестира.
— Нали не друг, а вие твърдите, че Дон Жуан трябвало да бъде наказан, защото бил злодей? — каза Волфганг.
— Той наистина е злодей!
— У всекиго от нас има частица от Дон Жуан. — А вие отгоре на всичко пишете за него арии, изпълнени с такава нежност и красота, че да се устои пред обаянието му е почти невъзможно.
— И същевременно той е съблазнител, който търпи неуспех. — Аха, сега вие, Моцарт, излизате в ролята на моралист!
— Не, на реалист. Повечето донжуановци най-често постигат успех на думи, отколкото на дела. Тъкмо затова операта е едновременно музикална комедия и трагедия.
— Трябва да ви запозная с Казанова. Той е мой приятел и живее близо до Прага. Ще може да ви помогне с нещичко.
Преди да замине за Виена, да Понте уреди среща на Волфганг с Казанова и му даде полезен съвет:
— Смятат, че Глук дълго няма да живее. Ще ви държа в течение на събитията. Когато Глук се помине, ще бъде полезно да сте във Виена. Тогава навярно ще получите място в двора.
През 1786 година по либрета на да Понте бяха поставени шест опери, тази година вече три и той се чувствуваше съвсем сигурно на поста си придворен поет. Ала да укрепиш позициите си никога не е вредно Вкусовете на публиката се менят и не е изключено някой ден Моцарт да задмине Салиери като образец на общоприетия вкус.