Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Няма нищо неприятно, ваше величество. Аз изпълнявам служебните си задължения.
— Но аз мислех — каза учудено кралят, — че графът е ваш стар приятел?
— Дори дами беше баща, аз съм на служба.
Кралят ме погледна, но очевидно моето безстрастно лице разсея съмненията му.
— Значи вие ще арестувате граф Дьо ла Фер?
— Разбира се, ваше величество, ако ми дадете подобна заповед.
— Заповед! Давам ви такава заповед! Аз се поклоних:
— Къде се намира графът, ваше величество?
— Вие ще го намерите.
— Да го арестувам, където и да се намира?
— Да…но се постарайте това да стане у домаму. Ако е тръгнал към имението си, настигнете го по пътя.
Аз се поклоних, но не се помръднах.
— Какво има още?
— Чакам, ваше величество.
— Какво?
— Заповед с вашия подпис.
Кралят остана недоволен от отговора ми. Наистина, това беше нова проява на власт, необуздана от нищо, проява на произвол, ако е уместно да употребя тази дума, когато става въпрос за краля. Той с неудоволствие взе перото. Малко се забави, но все пак написа:
„Заповядвам на капитанлейтенанта на моите мускетари господин Д’Артанян да арестувам граф Дьо ла Фер, където и да се намира той.“
После се обърна към мен. Чаках съвсем невъзмутимо. Сигурно в спокойствието ми е видял някакво предизвикателство, защото побърза да се подпише и подавайки ми заповедта, извика:
— Вървете! Подчиних се и ето ме тук.
— Ами тогава да вървим! — Атос стисна ръката на стария си приятел.
— Нима няма да приведете в ред нещата си, преди да напуснете дома си при такива обстоятелства?
— Аз? Не, няма нужда. Господи Боже! Вие знаете, Д’Артанян, че винаги съм гледал на себе си като на обикновен пътник на този свят, винаги готов да се отправи накрай света по заповед на краля, готов да премине в отвъдния свят, ако Бог е повелил така. Какво му трябва на човек, който предварително е готов? Пътната торба или ковчег? И днес, както винаги, аз съм готов. Водете ме!
— А Бражелон?
— Аз съм го възпитал в духа на същите принципи, от които съм се ръководил цял живот. Сигурно забелязахте, че когато ви видя, веднага се досети за целта на посещението ви. Ние успяхме да го заблудим за известно време, но той е достатъчно подготвен за очакващата ме немилост, тъй че тя не може прекалено да го изплаши. Да вървим!
— Да вървим — каза спокойно Д’Артанян.
— Приятелю, аз счупих шпагата си пред краля и я захвърлих в краката му, затова съм свободен от задължението да ви я връча.
— Прав сте. Всъщност за какъв дявол ми е вашата шпага?
— Как да вървя? Пред вас или след вас?
— Трябва да вървите с мен под ръка.
Д’Артанян взе под ръка граф Дьо ла Фер и заедно слязоха по стълбите. Така стигнаха до изхода.
В преддверието Гримо ги изгледа с безпокойство. Той достатъчно беше живял на този свят, за да не усети нещо тревожно.
— Ти ли си, Гримо? — попита Атос. — Ние заминаваме…
— Да се разходим с моята карета — прекъсна го Д’Артанян.
Гримо отвърна с гримаса, която трябваше да означава усмивка. Когато каретата излезе на крайбрежната улица, Атос наруши мълчанието:
— Виждам, че ме водите към Бастилията.
— Аз ли? — учуди се Д’Артанян. — Не, аз ви водя там, където пожелаете. Дявол го взел! Прекрасно разбирате, скъпи графе, че се нагърбих с това поръчение на краля само за да ви дам възможност да постъпите по ваше усмотрение. Да не мислите, че хей така, без да мисля, ще ви откарам в затвора? Ако не бях предвидил всичко, щях да изпратя началника на охраната.
— И какво сега? — попита Атос.
— Повтарям ви, ще отидем там, където вие пожелаете.
— Знам си добрия приятел — каза Атос и прегърна Д’Артанян.
— Дявол да го вземе! Всичко ми се вижда съвсем просто. Кочияшът ще ви закара до заставата Ла Рен, там ще намерите кон, който съм поръчал да държат готов, ще минете транзит през трите пощенски станции. Що се касае до мен, аз ще се върна при краля, за да съобщя за заминаването ви, и ще го направя тогава, когато вече не биха могли да ви настигнат. После от Хавър ще се прехвърлите в Англия. Там ще намерите една уютна къща, подарена ми от моя приятел Мънк, а да не говорим за гостоприемството, с което ще ви посрещне Чарлз II. Не ви ли харесва този план?
— Карайте направо към Бастилията — усмихна се графът.
— Какъв инат сте! Първо помислете, че вече не сте на двадесет години. Повярвайте ми, аз се поставям на ваше място, затова говоря така. Затворът е гибелен за хора на нашата възраст. Само при мисълта за това главата ми пламва.
— Приятелю, за щастие, аз съм толкова силен телом, колкото и духом. Повярвайте ми, тази сила ще ми стигне до последния миг.