Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Халайн имаше вид на гъба, поради което беше трудно човек да разбере как може да пребледнее повече, но той все пак успя някак.

— А, работехме, милорд Ръка, с братята ми работехме ден и нощ от самото начало, уверявам ви. Само че, хм, понеже направихме много адски огън, взехме, че станахме по-опитни, хм, и освен това… — алхимикът запристъпва неловко от крак на крак — някои заклинания, хм, древни тайни на нашия орден, много деликатни, много трудни, но необходими, за да стане веществото, хм, каквото трябва да бъде…

Тирион започна да губи търпение. Сир Джейслин Байуотър сигурно беше дошъл вече, а Желязната ръка не обичаше да чака.

— Да, имате си тайни заклинания. Чудесно. И какво?

— Ами те, хм, като че ли взеха да действат по-добре отпреди. — Халайн се усмихна плахо. — Не допускате, че наоколо има дракони, нали?

— Не, освен ако не сте намерили някой в Драконова яма. Защо?

— О, простете, просто си спомних какво ми каза веднъж Негова мъдрост Политор, още когато бях послушник. Попитах го защо толкова много наши заклинания не са, да речем, толкова ефективни, колкото ни уверяват древните ръкописи, а той каза, че е защото магията си е отишла от света, когато умрял последният дракон.

— Съжалявам че ще трябва да ви разочаровам, но дракони не съм виждал. Забелязах обаче, че Кралското правосъдие се мотае без работа. Ако някой от тези плодове, които ми продавате, се окаже пълен с нещо друго, а не с адски огън, ще съжалявате.

Халайн изхвърча толкова бързо, че едва не се блъсна в сир Джейслин… не, лорд Джейслин, не биваше да го забравя. Джейслин както винаги беше благословено прям. Беше се върнал от Росби, за да доведе нов набор копиеносци от именията на лорд Джилс и да си върне командването на Градската стража.

— Как е племенникът ми? — попита Тирион, след като обсъдиха защитата на града.

— Принц Томен е здрав и щастлив, милорд. Гледа си едно фавънче, което хората ми му донесоха от лов. Имал е едно преди, казва, но Джофри му съдрал кожата, за да му ушият елече. Понякога пита за майка си и все започва писма до принцеса Мирцела, но така и не може да ги довърши. Брат му обаче, изглежда, изобщо не му липсва.

— Уредихте ли подходящо нещата с него в случай, че загубим битката?

— Хората ми си получиха указанията.

— Които са?

— Заповядахте ми да не казвам на никого, милорд.

Това го накара да се усмихне.

— Доволен съм, че не го забравяте. — Ако Кралски чертог паднеше, сигурно щяха да го заловят жив. По-добре беше да не знае къде могат да намерят наследника на Джофри.

Варис се появи скоро след като лорд Джейслин излезе.

— Ама това хората са много вероломни! — проплака той вместо поздрав.

— Днес кой е предателят? — въздъхна Тирион.

Евнухът му подаде един свитък.

— То бива, бива, ама толкова вероломство… Тъжна песен за нашия век. Нима достойнството умря с бащите ни?

— Моя баща още не е умрял. — Тирион прегледа списъка. — Някои от тези имена са ми познати. Това са богати хора. Търговци, прекупвачи, занаятчии. Защо трябва да заговорничат срещу нас?