Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Не е ли велико! — Гали надвика трясъка. Професор Багуолтър се показа иззад ъгъла на една палатка и се приближи.
— Ужасно съжалявам за това! — изрева той. — Току-що се обадиха по радиофона. Очевидно са от посолството на Телария. Предполага се, че ще ни правят някаква проверка на снаряжението, преди да потеглим за гъза на географията. Някакво дребно раздразнение, предизвикано от мандарините на Сумбар, не ще и дума. Нашите големци в посолството все се напъват да си поддържат добри отношения със Сумбар, което обикновено означава, че всички ние останалите сме извадили лош късмет.
— Според тебе това има ли нещо общо със спасяването на Ваала? — изкрещя Пол, безпомощно втренчен като омагьосан в чудовищното превозно средство, което спря на няколко десетки метра от лагера и трепереше и свиреше като чайник, докато парата излизаше от котлите. Отстрани беше изрисувано златно слънце, обкръжено от четири пръстена — двата вътрешни и най-външният — бели, а другият — зелен.
— О, силно се съмнявам, старче! Виждаш я каква е бавна тази таратайка. Трябва да е тръгнала преди два — три дена.
Щом шумотевицата стихна, Пол чу как крилете на Ваала прошумоляха лекичко зад него. Сляпо протегна ръка; след миг усети как пръстите й обхващат неговите.
— Какво има?
— Някой от посолството. Но сигурно ще е добре да не те виждат — отговори той.
Огромната механична глава се беше снишила само на около метър от земята. Сега едната й страна се отвори и избълва рой съединени пластинки, които оформиха стълба. Две фигури се показаха на стъпалата.
— Предполагам, че ще е по-добре да свърша някаква работа — обади се Багуолтър и тръгна към странната крокодилска машина.
Нещо в мъжете, които слизаха по стълбите, жегна нервите на Пол. Първият беше кльощав и ръбат; нещо блестеше на лицето му, сякаш носеше очила — същите като на професора. Вторият, който току-що беше излязъл на светло, беше толкова гротескно дебел, че сякаш му беше трудно да слиза. Пол ги гледаше с нарастващ страх. В тази двойка имаше нещо ужасно, нещо, което го смразяваше.
Ваала стенеше в ухото му. Щом се обърна към нея, тя издърпа ръката си и залитна назад. Очите й бяха толкова разширени от ужас, че бялото обрамчваше отвсякъде тъмните зеници.
— Не! — Тя затрепери като трескава. — Не! Тези двамата няма да ме хванат пак!
Пол протегна ръка към нея, но тя се беше отдръпнала. Той стрелна с поглед новопристигналите, които точно бяха доближили края на стълбата. Хърли Бръмонд и Джоана тръгнаха да ги посрещнат, а професорът ги следваше само на няколко метра.
— Ваала, върни се! — извика той. — Ще ти помогна…
Тя разпери огромните си криле, после отстъпи на няколко крачки от палатките и ги сниши. Те плеснаха шумно във въздуха. Запляскаха все по-бързо и по-бързо и краката й се отделиха от червения пясък.
— Ваала! Ваала! — Пол се затича след нея, но тя вече се бе издигнала два метра над земята и се вдигаше все по-нагоре и по-нагоре. Крилете й се разпериха още по-широко, а лекият пустинен бриз ги издигна още по-високо.
— Ваала! Ваала! — Пол подскочи и протегна безпомощно ръце, но тя вече беше толкова малка, толкова далечна — мисълта му дойде сякаш отникъде, без никакво обяснение — като ангелче на върха на коледна елха.
— Пол! Къде отива тя? — Гали като че ли мислеше всичко това за някаква игра.
Ваала бързо се отдалечаваше към хълмовете — сега вече летеше уверено. Докато Пол я гледаше как се отдалечава все повече и повече, усети, че сърцето в гърдите му се превърна сякаш в камък. Долу дебелият и тънкият бяха подхванали някакъв разгорещен разговор с професора. Излъчваха ужасното чувство „нещо не е наред“ — сега дори и беглият поглед към тях го изпълваше с онзи ужас, който сигурно бе принудил Ваала да полети. Обърна се и се втурна надолу към другия край на лагера.
— Пол! — Гласът на Гали глъхнеше зад него. Поколеба се, след това се обърна и се втурна обратно към момчето.
— Хайде! — изкрещя той. Всеки загубен миг му се струваше цяла вечност. Миналото му, цялата му история бързо чезнеха към хълмовете, а в дъното на долината го чакаше нещо ужасно. Гали се пулеше объркано. Пол размаха трескаво ръка. Когато момчето най-накрая заприпка към него, той се обърна и се втурна към оставените на котва въздушни кораби.
Вече се беше покатерил на по-близкия кораб — онзи, с който бяха дошли, — когато Гали го настигна. Наведе се, издърпа момчето на палубата и се втурна към носа.
— Какво правиш? Къде отлетя дамата?
Багуолтър и другите най-накрая бяха забелязали, че нещо липсва. Джоана, закрила с длан очи от слънцето, сочеше с другата си ръка Ваала, превърнала се вече в бледо петънце в синьото небе. Хърли Бръмонд тичаше с голяма скорост към въздушния кораб. Пол се вторачи в махагоновото контролно табло. Имаше някакви малки месингови лостове. Дръпна единия. Някъде дълбоко в корпуса прозвъня звънец. Пол изруга и дръпна останалите. Нещо запулсира под краката му.