Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Работата беше в това, че сега той бе изрекъл всичко за това заминаване и не изпита почти никакво угризение. До не много отдавна не можеше дори да заговори за заминаване — всеки път, когато понечеше да се отдалечи от Ранд, нещо го придърпваше обратно като риба, захапала невидимо въдица. След това започна да може да го казва, дори да крои планове, но все така ставаше, че някаква дреболия го отвличаше от кроежите му да се измъкне. Дори в Руйдийн, когато бе заявил на Ранд, че си тръгва, знаеше, че нещо ще му попречи. И донякъде така и стана — беше се измъкнал от Пустошта, но си остана все така близо до Ранд. Този път обаче не смяташе, че ще успеят да го задържат.
— Не че го изоставям — измърмори той. — Ако този проклетник още не се е научил да се грижи за себе си, никога няма да се научи. Не съм му проклетата бавачка.
Мат пресуши бокала, навлече си зеления сюртук, намести ножовете си по скришните им места, нагласи тъмножълта копринено шалче около врата си, за да скрие белега на гърлото си, после си нахлупи шапката и излезе навън.
След относително хладната сянка вътре зноят го удари в лицето. Не беше сигурен как се сменят сезоните тук, но това лято се беше проточило твърде дълго и това не му допадаше. Едно от нещата, които бе чакал с нетърпение при излизането от Пустошта, бе появата на есен. Малко хладно да стане. Тук обаче — късмет никакъв. Добре поне, че широката периферия на шапката го пазеше от слънцето.
Кайриенската гора бе жалка картина, с повече поляни, отколкото дървета, и половината от тях — пожълтели от засуха. Нищо общо със Западния лес у дома. Ниските айилски шатри бяха изникнали навсякъде, макар че гледани по-отдалече приличаха на купчини листа или бабуни, освен когато платнищата им не бяха вдигнати, а и тогава човек трудно можеше да ги отличи. Айилците, улисани в работата си, не му обръщаха внимание.
Стигна до фургоните на Кадийр. Бяха струпани в кръг и коларите се бяха налегнали под тях на сянка. Амбулантът не се виждаше никъде. Кадийр все повече и повече се задържаше във фургона си и рядко си показваше носа навън, освен когато Моарейн минеше да огледа товара. Айилците около кервана, на малки групички, с копия и щитове, лъкове и колчани, нямаха никакви други претенции, освен да пазят. Моарейн сигурно си мислеше, че Кадийр или някой от хората му ще се опита да духне с някое от нещата, конто бяха докарали по нейно настояване от Руйдийн. Мат се зачуди дали Ранд осъзнава, че й дава всичко, което си поиска. За известно време му се беше сторило, че Ранд е излязъл отгоре, но вече не беше толкова сигурен, въпреки че Моарейн правеше всичко, ако се изключеха поклоните и паленето на лулата му.
Шатрата на Ранд беше на билото на едно хълмче, сама, естествено, с оня червен пряпорец на прът, забит пред входа й. Лекият ветрец го развяваше и понякога успяваше да го разгъне напълно, за да се вижда червено-белият диск. От това нещо кожата на Мат настръхваше, както и от Знамето на Дракона. Ако един човек искаше да избегне връзките си с Айез Седай, нещо, което би направил всеки, освен ако не е кръгъл идиот, последното, което щеше да направи, бе да развява точно този символ.
Склоновете на хълма бяха голи, но палатките на Девите обграждаха основата му и продължаваха сред дърветата по околните склонове и от другата страна. Това също беше обичайно, както и бивакът на Мъдрите сред по-големия на Фар Дарейз Май — дузини ниски шатри на един вик разстояние от тази на Ранд, с шетащите сред тях гай-шайн.
Малко Мъдри се мяркаха, но незначителният брой се компенсираше с погледите, с които го посрещаха и отпращаха. Мат нямаше никаква представа колко от тази пасмина могат да преливат, но колкото до погледите, с нищо не отстъпваха на Айез Седай в претеглянето и премерването. Той забави крачка, стараейки се да не потръпва притеснено. Усещаше очите им в гърба си толкова сигурно, колкото ако го ръчкаха с остен. При всяко излизане от шатрата трябваше да минава през това изпитание. Е, само няколко думи с Ранд и нямаше да му се налага повече.
Само че когато свали шапката си и се пъхна в шатрата на Ранд, се оказа, че вътре няма никой освен Натаил, изтегнат на възглавниците, опрял своята позлатена арфа с гравиран Дракон на коляно и със златен бокал в другата ръка.
Мат направи гримаса и изруга наум. Можеше и сам да се сети. Ако Ранд беше тук, щеше да се наложи да мине през плътния кръг от Деви около шатрата му. Най-вероятно се беше покатерил на оная новопостроена кула. Добра идея, между другото. Опознай терена. Това беше второто правило, веднага след „опознай врага си“.