Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Във всеки случай Мъдрите, изглежда, бяха убедени, че разстоянието между постелките им е много по-малко от три крачки, и той все очакваше, че тази убеденост ще се разпространи, но засега такива признаци нямаше. Егвийн щеше да се стовари върху него като падащо дърво, ако дори заподозреше нещо такова. За Елейн й беше много лесно да говори, но той не можеше дори и да си представи как би реагирала, ако разбереше за Авиенда, а тя беше ето тук, пред него. Той се стягаше само като я погледнеше, докато тя — обратно, изглеждаше по-спокойна от всякога. Тъй или иначе, струваше му се, че всичко е просто наопаки. С нея всичко беше обърнато с главата надолу. Но пък от всички жени може би само Мин не го караше да се чувства неудобно.
Той въздъхна и продължи, без да слуша брътвежите на Вейрамон. Все някой ден щеше да започне да разбира жените. Стига да му останеше време да се приспособи. Но подозираше, че цял живот няма да му стигне за това.
Вождовете на кланове бяха свикали свой съвет, включващ водачите на септи и представители на различните общества. Някои от тях Ранд разпозна. Мургавият Хейрн, вождът на Джиндо Таардад, и Мангин, който му кимна дружелюбно, а тайренците изгледа с презрителна гримаса. Тънкият като копие Джуранай, водач на Аетан Дор, или Червените щитове в този поход, въпреки побелелите кичури в светлокафеникавата му коса, както и Роидан, с яки рамене и посивял, предводителят на Шамад Конде, Ходещите по мълнии. Тези четиримата понякога се бяха включвали в упражненията му по айилски бой без оръжие, след като преминаха Джангайския проход.
— Искаш ли да половуваме днес? — подхвърли Мангин, когато Ранд мина край тях, и той го изгледа изненадан.
— Да ловуваме?
— Дивечът не е много, но можем да се опитаме да напъхаме някоя и друга овца в чувала. — Насмешливият поглед, с който Мангин стрелна тайренците, не остави никакво съмнение кои според него са „овцете“, но Вейрамон и другите двама не забелязаха. Или поне не дадоха вид. Лордчето с напарфюмираната кърпа отново издуха носа си.
— Друг път — отвърна Ранд и поклати глава. Помисли си, че би могъл да се сприятели с който и да е от четиримата, но особено с Мангин, чието чувство за хумор много напомняше за Мат. Ако нямаше време да изучи жените, определено не му стигаше времето и за нови приятелства. И твърде малко му оставаше за старите, впрочем. Мат го безпокоеше.
В най-високата част на хълма над короните на дърветата стърчеше скелята на дървена кула — платформата на върха й бе на над двадесет разтега от основата. Айилците нямаха никакъв опит в строителството на дървени съоръжения от такъв мащаб, но опитни строители и дърводелци сред кайриенските бежанци се намираха в изобилие.
Моарейн чакаше до една от наклонените стълби с Лан и Егвийн. Егвийн беше доста загоряла от слънцето и спокойно можеше да мине за айилка, ако не бяха черните й очи. Ниска айилка. Той бързо огледа лицето й, но не долови нищо освен умора. Амис и другите сигурно я товареха прекомерно с обучението й. Но едва ли щеше да му благодари, ако се намесеше.
— Е, реши ли? — попита Ранд и спря. Вейрамон най-сетне благоволи да млъкне.
Егвийн се поколеба, но Ранд забеляза, че този път не погледна към Моарейн, преди да кимне.
— Ще направя каквото мога.
Неохотата й го притесни. Моарейн той не беше помолил — тя не можеше да използва Единствената сила като оръжие срещу Шайдо, освен ако не я заплашеха лично или не успееше по някакъв начин да я убеди, че всички до един са Мраколюбци — но Егвийн не беше положила Трите клетви и той беше сигурен, че осъзнава необходимостта от айезседайски намеса. И въпреки това беше пребледняла, когато й го предложи, и после го беше отбягвала цели три дни, чак досега. Но поне бе съгласна. Всичко, което можеше да съкрати битката с Шайдо, щеше да е от полза.
Лицето на Моарейн си остана невъзмутимо, но той не се съмняваше какво мисли. Гладките й айезседайски черти и айезседайските й очи можеха да изразят вледеняващ укор без да помръднат или да трепват.
Той пъхна срязаното копие в колана си и вдигна крак на първото стъпало… и Моарейн попита:
— Защо пак носиш меч?
Последният въпрос, който можеше да очаква.
— А защо не? — измърмори той и се заизкачва. Не най-добрият отговор, но го беше изненадала.
Докато се изкачваше, полуизцерената рана на хълбока го заболя — не много, но като че ли се канеше да се отвори. Той не й обърна внимание: често я усещаше така при повече усилие.