Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Руарк и останалите вождове го последваха. Баел се качи последен, оставяйки Мелайне, но за щастие Вейрамон и двамата му подлизурковци останаха долу. Върховният лорд знаеше какво трябва да се прави — на него повече информация не му трябваше. Усетил очите на Моарейн, Ранд погледна надолу. Не беше Моарейн. Егвийн го беше гледала, докато се катереше, и лицето й дотолкова наподобяваше физиономията на Айез Седай, че и косъмче не можеше да се промуши между разликата. Моарейн си беше доближила главата до Лан и си говореха нещо. Дано само Егвийн не се откажеше.
Върху широката платформа на върха двама потни младежи по ризи със запретнати ръкави нагласяха обшита с месинг дървена тръба, дълга три крачки и с обиколка по-голяма от един обхват в най-широката си част, върху здраво закрепена към парапета ос. Друга такава тръба вече бе монтирана на няколко крачки встрани още след завършването на кулата предния ден. Един по-възрастен мъж — също по риза, бършеше плешивото си теме с шарена кърпа и им подвикваше гневно.
— По-леко. По-леко, казах! Смотяняци такива, само да ми разместите някоя леща, ще ви пръсна безмозъчните глави! Стегни я здраво, Джол. Още! Ако вземе да падне, докато лорд Дракона гледа през нея, направо и вие скачате долу. Само да ми съсипете работата и да я счупите, ще ви накарам да съжалите, че не сте си счупили черепите.
Джол и другият, Кайл, продължаваха работата си бързо, без изобщо да се притесняват. Отдавна бяха свикнали с приказките на Кин Товийр. Това, че сред бежанците се бе намерил един майстор на лещи и далекогледни тръби с двама чираци, бе подсетило Ранд за тази кула.
Отначало никой от тримата не забеляза, че не са сами. Вождовете на кланове се изкачиха съвсем безшумно, а гълчавата на Товийр беше достатъчна, за да заглуши тропота от ботушите на Ранд. Самият Ранд се сепна, когато главата на Лан щръкна през откритата шахта след Баел — въпреки ботушите си Стражникът не вдигаше повече шум от айилците. Дори Хан стърчеше с една глава по-висок от кайриенците.
Когато най-сетне забелязаха новопристигналите, двамата чираци оцъклиха очи, все едно че досега изобщо не бяха виждали айилци, а после се превиха в поклон пред Ранд и останаха така. Майсторът на лещи се сепна не по-малко от тях при вида на айилците, но поклонът му беше по-сдържан.
— Нали ви казах, че днес ще свърша и втората, милорд Дракон. — Товийр успя да вложи нотка на почтителност в гласа си, без от това той да стане по-малко груб. — Чудесна идея е тази кула. Никога не бих си го помислил, но когато започнахте да ме разпитвате докъде можете да видите с далекоглед… Малко време ми дайте и ще можете и Кемлин да видите оттук. Стига кулата да се вдигне достатъчно високо — добави той разсъдливо. — Има си граници.
— Това, което вече сте направили, е повече от достатъчно, майстор Товийр. — И със сигурност беше повече от това, на което Ранд се беше надявал. Вече бе поглеждал през първата тръба.
Джол и Кайл все още стояха превити.
— Може би ще е най-добре да свалите чираците си долу — каза Ранд. — Да не станем много тук.
Имаше място за четири пъти повече хора, но Товийр на часа заби дебелия си пръст в рамото на Кайл и изсумтя:
— Хайде, размърдайте се, конярчета нескопосани. Само пречим на лорд Дракона.
Чираците се изправиха и зяпнаха Ранд с ококорени очи, после се засмъкваха по стълбата. Кайл беше с една година по-голям от него, Джол — с две. И двамата се бяха родили в по-големи селища от тези, които той можеше да си въобрази, преди да напусне Две реки, бяха посещавали Кайриен и бяха виждали краля и дори Амирлинския трон, макар и отдалече, докато той все още бе пасъл овцете. И най-вероятно, в известен смисъл, те все още знаеха за света повече от него. Той поклати мълчаливо глава и се наведе към новата далекогледна тръба.
Отмести я леко и Кайриен изплува в полезрението му. Горите, далеч не толкова гъсти за човек, свикнал с лесовете на Две реки, свършваха далеч преди града, разбира се. Високи сиви стени с квадратни кули оформяха съвършен квадрат срещу реката, напук на плавните линии на околните хълмове. Вътре в съвършен план се издигаха други кули, бележещи като че ли кръстоските на решетка, някои до двадесет пъти по-високи от външните стени, други — и повече, но всички обкръжени със скелета. Легендарните безвърхи кули все още се възстановяваха след Айилската война.
Когато той бе видял града за последен път, друг град го бе обкръжавал от бряг до бряг — така нареченото Предвратие, същински лабиринт, построен изцяло от дърво, толкова окаян, колкото величествен беше Кайриен. Сега на мястото му имаше само широка полоса от пепел и обгорени греди, чак до каменните стени. Как този пожар не бе засегнал самия Кайриен, Ранд не можа да разбере.