Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг дръпна юздите и водачът на ескорта му вдигна ръка да спрат. Патрулът, който се запъти към тях, носеше черната униформа на крондорските Пурпурни орли, специалната част, основана от Калис, предшественика на Ерик фон Даркмоор, а в челото им яздеше едно познато лице от зимата при Даркмоор.
— Накор! Магьоснико! — ревна Джедоу Шати, лейтенантът на отряда. — Какво ви води насам? — Той даде знак и патрулът зад него също спря.
— Дойдохме да се срещнем с капитан Субаи, а после да видим дали можем да оправим тази бъркотия със сааурците — каза Пъг.
Лъчезарната усмивка на Джедоу изведнъж помръкна.
— Питай Накор, човече. Сблъсквали сме се с тия сааурци, отвъд морето. Корави са, и много бързи. Трима от нас трябват срещу всеки от тях, освен ако не сме тежковъоръжени. Според теб има ли шанс принцът да прати насам Кралските пиконосци, магьоснико?
— Надявам се да убедим сааурците, че и двете страни губят, ако започнат бой с нас.
— Виж, това е нещо ново. Доколкото ги знам, „миролюбиви“ не е първата дума, която ще му дойде наум на човек за тях. — Погледна през рамо и рече: — На още час езда ще намерите главния ни лагер. Аз съм тук за ден-два, тъй че може да се видим, като се върна. — Погледна Накор. — Как върви новата ти религия?
Накор въздъхна театрално.
— Трудно е да бъдеш добър, Джедоу.
Добродушният бивш сержант се засмя.
— Казваш очевидни неща, приятелю. — После махна на патрула зад себе си. — Хайде, продължаваме.
— Да идем да видим капитана — каза Пъг, когато патрулът отмина.
— Добре — отвърна Накор. — Гладен съм.
Пъг се засмя.
— Ти винаги си гладен, приятелю.
Накор подкара коня си до него.
— Знаеш ли, хрумна ми нещо странно…
— Нима? — прекъсна го Пъг. — Ще ми го кажеш по-късно.
— Не, наистина е странно…
— По-късно, казах.
— Е, добре.
Продължиха мълчаливо и скоро наближиха лагера на капитан Субаи. Беше разположен на една поляна под планинските склонове, издигащи се стръмно на запад. Пътят рязко се изкачваше зад лагера и Пъг прецени, че това трябва да е северната граница на района, смятан за обезопасен от нашественици. Това впечатление се усилваше и от масивния бруствер, построен напряко на пътя от северната страна на лагера. Пъг огледа разположението на щабния бивак. На юг имаше достатъчно пространство, за да се укрепи бързо отбраната на района, от северната страна теренът рязко се издигаше на запад; на изток от пътя брегът се спускаше почти отвесно и ако отдолу приближаха войници, щяха да се окажат заклещени в стесняващото се дефиле. Двама стрелци лесно можеха да задържат всеки, който подходи оттам.
Притичаха войници да поемат конете на Пъг и Накор. Бяха облечени в униформите на Кралските първопроходци и Пурпурните орли. Пъг и Накор слязоха от конете и Пъг попита един от войниците къде е шатрата на капитан Субаи. Войникът посочи най-голямата, в самия център на лагера, и Пъг му благодари. После се обърна към командващия ескорта сержант.
— Благодаря, сержант. Починете тази нощ, а на заранта върнете хората си. Ние ще се оправим тук сами.
Сержантът отдаде чест, обърна се и заповяда да слизат, след което попита къде хората му могат да се погрижат за конете си. Упътиха го, а Пъг и Накор тръгнаха към командната шатра.
Пред нея на походен стол седеше войник. Щом приближиха, Пъг забеляза, че не е някакъв ленив часовой, а самият командир на първопроходците — лъскаше с омазнен вълнен парцал сбруята на коня си. Пъг беше чувал, че Първопроходците предпочитат сами да се грижат за екипировката си и не я поверяват на обичайния войскови кадър от ковачи, кожари и оръжейници. Ерик веднъж му беше казал, че много добре се грижели за конете си — област, в която самият Ерик беше експерт. Мъжът вдигна глава, позна магьосника, стана и отдаде чест.
— Херцог Пъг. На какво дължа удоволствието да ми гостувате?
— Боя се, че на заповедта на принц Патрик — отвърна Пъг.
Капитанът, мършав мъж с преждевременно побеляла коса и лице и длани с цвета на щавена кожа, се намръщи.
— Какви заповеди?
— Трябва да се спусна в равнината на изток оттук, после да отцепя през Степите на Адския тътен, да намеря сааурците и да ги убедя да не нападат повече нашите сили.
Капитанът вдигна вежда — най-изразителната реакция у този човек, откакто Пъг се бе запознал с него в Крондор.
— В такъв случай ви желая късмет, милорд. — Остави сбруята на земята и попита: — Ще ви трябва ли нещо от мен или от хората ми?
— Ще се наложи да ни осигурите ескорт. Принцът смята, че е необходимо.
Капитанът се усмихна.