Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Сега пък какво?
Накор сниши глас.
— Настоявам да убедиш лейди Миранда да не идва с нас.
— Миранда може да се грижи за себе си — рече Пъг.
— Не ме притеснява нейната компетентност, а по-скоро сприхавият й характер. Все пак тръгваме на опасна работа, макар и рисковете да са минимални. Може да не реагира добре пред някоя заплаха.
— Съмнявам се, че може да предизвика чак нова война, но те разбирам — каза Пъг. Помисли малко и добави: — Мисля, че бездруго би й харесало да навести Томас и да види как са работите на север. Почти никакви вести не получаваме от Крудий или Елвандар, а щом ще тръгваме толкова скоро да си върнем Илит, ще е жизненоважно да знаем как върви борбата за Ябон.
— Тя разполага ли със средства да отиде дотам?
— Жена ми е способна на някои „номера“, на които двамата с теб тепърва трябва да се учим. Може да се пренася без никакви шаблони или устройства.
— Това може да се окаже крайно полезно.
— Колкото до нас двамата, съжалявам, но ще трябва да пътуваме на коне — каза Пъг. — Мога да летя, но не и да нося теб.
— На кон… все пак е по-добре, отколкото пеш.
Пъг се засмя.
— Имаш чудната способност да виждаш добрата страна в повечето ситуации.
— Помага понякога — сви рамене Накор.
— Ще ти се обадя, когато съм готов за тръгване. Още два дни, мисля.
— Ще съм готов — каза Накор.
8.
Приготовления
Даш даде знак.
Войниците на стражевия пост махнаха на него и спътниците му да преминат.
Даш, Густаф и Талвин се бяха тътрили по пътя цели три дни, без да мернат никого освен нещо, което отдалече им заприлича на банда скитащи разбойници втория следобед. Дуко беше изтеглил силите си и патрулите, които бяха създали толкова трудности на двамата братя на отиване към Крондор, вече ги нямаше.
Единият войник извика:
— Кой идва?
— Дашел Джеймисън, барон от кралския двор — отговори Даш.
При този отговор Густаф и Талвин се спогледаха изненадано, но си замълчаха. Знаеха, че се е случило нещо непривично, докато бяха пленници на Шегаджиите, и че Даш беше прекарал известно време насаме с техния водач, но освен това знаеха само, че младежът ги извежда от плен и че ще ги заведе, както се надяваха, някъде, където ще има топла храна, чиста постеля и работа.
— Гар! — ревна първият войник на втория. — Тичай да доведеш сержанта!
Вторият затича по пътя към далечните светлини на лагера на кралския авангард. Даш и спътниците му спряха при първия. Мъжът дълго време ги зяпаше мълчаливо, след което каза:
— Ако може да попитам, милорд…
— Какво? — подкани го Даш.
Беше очевидно, че войникът изпитва любопитство как един благородник от двора на принца се е оказал в такъв неугледен вид и сред толкова съмнителна компания в края на деня, при това откъм вражеската страна, но се ограничи с въпроса:
— Искате ли вода?
— Да, благодаря — отговори Даш.
Войникът му подаде един мях и Даш отпи, след което го подаде на Густаф, а той на свой ред — на Талвин.
— Мисля да седна — каза Даш, отиде встрани от пътя и седна на земята.
Спътниците му го последваха и седнаха мълчаливо, без да обръщат внимание на любопитния часови.
След малко откъм лагера приближи група конници — водеха три коня без ездачи. Един сержант скочи от седлото, подаде юздите на часовия и каза:
— Барон Дашел?
Даш стана и отвърна:
— Аз съм.
— Капитан фон Даркмоор е на предната позиция и ви очаква със спътниците ви, сър.
Тримата поеха с ескорта и бързо взеха разстоянието от около миля до лагера на Ерик. Той ги чакаше пред щабната си шатра.
— Даш! Баща ти ще се радва да научи, че си се върнал цял-целеничък.
— Какво става с брат ми? — попита Даш, докато слизаше от седлото.
— Върна се преди седмица. Двамата с Оуен отидоха да се видят с принца и баща ти. Влизай.
Ерик нареди на един от войниците да настани Густаф и Талвин за през нощта и след като влязоха в шатрата му, каза:
— Ей сега ще донесат и топла храна.
— Хубаво — каза Даш и се отпусна на един стол до голямата маса с разпъната върху нея карта. Погледна картата и рече:
— Подготвяте се за щурм на Крондор?
Ерик поклати глава.
— Може и да не ни се наложи, ако съобщението, което брат ти донесе от Дуко, не се окаже някаква лъжа.
— Съобщение?
— Джими е бил заловен и след това пуснат от Дуко. Донесе предложение за Патрик.
— Що за предложение? — попита Даш.
— Дуко иска да мине на наша страна.
— Хайде бе! — каза Даш. — Няколко дни ме спукаха от работа: той бърза да възстанови Крондор.
Пристигна един ординарец с две дървени купи, пълни с гореща яхния. Гозбата си беше по войнишки проста, но от миризмата на Даш му потекоха слюнки. Дойдоха още двама войници: единият носеше сирене и хляб, а другият — две големи чаши вино.