Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Даш веднага почна да яде. След като войниците излязоха, Ерик каза:
— Я ми разправи сега какво видя.
След като изгълта поредния залък, Даш отговори:
— Хванаха ме хората на Дуко и ме бутнаха в един работен наряд.
— Интересно. Хванали са и Джими, докато влизал в града, и са го подложили на разпит.
— Аз вече бях в града и бях заприличал на ловец на плъхове, така че сигурно са решили, че просто съм избягнал плена за известно време. Не знам, но ми се струва логично. Каквото и да прави там Дуко, на места е доста объркващо.
— Значи си бил в работна група, така ли?
Даш отпи от виното.
— Да. После се измъкнах с още трима. Шмугнахме се в един от каналите под външната стена и тръгнахме навътре в града. Тогава ни спипаха Шегаджиите.
— Значи крадците още контролират каналите на Крондор?
— Не бих го нарекъл точно „контрол“. Просто са останали няколко места, които хората на Дуко още не са открили, и имат два безопасни маршрута за влизане и излизане от града.
— Ще ни е добре дошло, ако се наложи да щурмуваме града.
— Смяташ ли, че е искрен в желанието си да мине на наша страна?
— Не знам — отвърна Ерик. — Брат ти, изглежда, смята, че е, и убеди Грейлок, и доколкото знам — баща ви, а всички заедно ще убедят принца.
Даш поклати глава.
— Това създава проблем за Шегаджиите.
— Какво?
— Обещах им нещо като амнистия или прошка, ако ни помогнат да проникнем в града в предстоящата атака.
Ерик потърка замислено брадичката си.
— След като Крондор е в развалини, наистина изглежда малко дребнаво човек да се притеснява за миналото на този или онзи отпреди войната. Искам да кажа, защо трябва да бесим някой, който е рязал кесии преди две години, след като опрощаваме човека, който опожари до основи по-голямата част от града?
— Въпрос на политика — каза Даш и сви рамене. — За щастие не ние двамата ще взимаме решението.
Ерик присви очи.
— Не подценявай прекалено мнението си, Даш. Сигурен съм, че баща ти и принцът ще поискат да чуят и него.
Даш преглътна още един залък и отвърна:
— Представа нямам. А бе, да опростят там всички зад стените и карай. — Посочи през рамо с вилицата. — Никакви илюзии не храня за ония майцеубийци там, нито пък за част от Шегаджиите, въпреки чудесните истории на дядо ми. Повечето нашественици ще започнат да вилнеят само след няколко седмици, ако ги принудят да се правят на гарнизонни войници, а крадците ще режат кесии или гърла още на другия ден, след като ги опростят. — Даш поклати глава и продължи с пълна уста: — Единствената разлика между това дали да накараме Шегаджиите да ни помогнат да влезем в града, или Дуко да отвори портите е, че аз трябва да спазя едно обещание.
Ерик повдигна вежда.
— Това проблем ли е?
— Само ако Шегаджиите не решат, че съм нарушил обещанието си, и не ме бележат със смъртния си знак.
— Кажи ми, ако мога да помогна с нещо.
— Добре. Макар да подозирам, че татко и Джими вече са убедили Патрик в това, което трябва да направи според тях.
— Е, искаш ли да изчакаш тук да разберем дали не са тръгнали насам? Мога да пратя вест, че си жив. Или искаш да продължиш за Даркмоор.
Даш се прозя.
— Точно сега ми се ще да поспя на нещо по-меко от наръч слама върху каменен под.
Ерик го изгледа със съжаление.
— Тогава май е по-добре да си продължиш по пътя. Нямаме много дюшеци в лагера.
— Знам — каза Даш и стана от масата. — Просто си мечтаех. Ще се примиря и с една войнишка постеля, щом това ми е отредила съдбата. Последните три нощи спах на земята, увит в това протрито наметало.
— Е, ще ти намерим по-добри дрехи — каза Ерик. — Имаме резерви, макар че ще трябва да облечеш отново униформа.
Даш сви рамене.
— Стига да нямат въшки и бълхи, не държа да съм съвсем по модата.
Ерик се засмя.
— Винаги можеш да си окачиш дрипите над лагерния огън.
— Прането на войника-псе — каза Даш. — Да, чувал съм за този метод: после дрехите ти с дни миришат на пушек. Ще се задоволя с униформа, а тези можеш да ги изгориш.
Ерик се засмя.
— Вземи едно одеяло и лягай тук тая нощ. Като се върна, ще гледам да не те събудя. — Тръгна да излиза. — Трябва да проверя някои неща… — Обърна се и видя, че Даш вече е легнал и е заспал. Ерик излезе навън и се съсредоточи върху неотложните задачи, но все пак за миг помисли пред колко странна ситуация е изправен.
Е, щеше да остави на принца и херцога да решат дали Дуко е искрен, или не. А след това, както ставаше винаги, щеше да изпълни заповедите по най-добрия начин, както той си знаеше.