Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Накор вдигна пръст.
— Ти си живял на друг свят, Пъг. Онова момче в замъка не е преживяло повече от две години извън остров Риланон. Бил си роб и човек извън законите на страната, ратайче в кухня, а после са ти дали ранг на херцог. Пътувал си във времето. — Накор се усмихна. — Видял си много неща. — Усмивката му се стопи. — Патрик е едно наплашено момче, но изплашено момче с лош нрав и с цяла армия, която ще му се подчини. Това е опасна комбинация.
— Може би трябва да отида при краля.
— Може би — каза Накор. — Но аз на твое място не бих го направил, без преди това да поговоря със сааурците и да се опитам да ги убедя да се махнат.
— Би ли дошъл с мен? Имаш страхотен усет за това, което трябва да се направи при необичайни ситуации.
Накор помълча, после отвърна:
— Предотвратяването на смъртта на толкова много хора би било добра постъпка. Да. Ще дойда с теб. Но първо би могъл да ми направиш една услуга.
— Каква?
— Ти ела с мен.
Пъг стана и последва Накор. В отсрещния ъгъл на огромното помещение Шо Пи говореше с двама от послушниците. Накор извика:
— Шо Пи, наглеждай децата.
После поведе Пъг през улиците към замъка, но вместо да продължат по обичайния път към подвижния мост, завиха към една от опожарените части на града. Щом стигнаха до пропускателния пункт, ги спряха двама стражи, облечени в табардите на барон Даркмоор.
— Стойте — каза единият с отегчен тон.
— Това е Пъг, херцогът на Звезден пристан — каза Накор. — Принцът на Крондор му е възложил задача.
Стражът застана мирно. Не беше виждал чародея преди, но всеки войник в Запада го знаеше кой е.
— Трябва да вземем двадесет пленници за работна задача — каза Накор.
— Ще ви осигуря стражи да ви придружат — заяви постовият.
— Не е нужно — отвърна Накор и вдигна ръка да го спре. — Ще се оправим сами.
Махна на Пъг да го последва и забърза напред преди стражът да успее да възрази.
Навлязоха в зоната, където държаха военнопленниците. Накор намери един голям камък, качи се отгоре му и извика на езика на Новиндус:
— Трябват ми работници.
Неколцина от мъжете го изгледаха и един-двама заслушаха с внимание, но никой не приближи. Накор изчака малко, слезе и каза:
— Така няма да стане. Ела.
И забърза сред гъстата гмеж от мръсни и измършавели наемници, насядали безгрижно наоколо. Спря се там, където беше най-гъсто, и рече:
— Трябват ми дърводелци, майстори на колела и фургони!
Един се обади:
— Бях дърводелец преди да ме принудят да вляза във войската.
— Колело можеш ли да направиш?
Мъжът кимна.
— И спици мога да ти изгладя.
— Ела с мен!
— Че защо? — вдигна вежди мъжът. Беше над петдесетгодишен, с побеляла коса и изглеждаше мръсен и окаян.
— Защото тук не те чака нищо по-добро, нали? И защото ще получиш по-добра храна и ще ти се плати.
— Ще ми се плати? Та аз съм пленник.
— Ако искаш да работиш, няма да си повече пленник. Ще те направя жрец на Арч-Индар.
— На кой? — попита объркан мъжът.
— На Добрата господарка — отвърна нетърпеливо Накор. — Хайде с мен и без повече приказки.
Този разговор се повтори още няколко пъти, докато Накор не подбра седмина мъже с необходимия опит. Още няколко други поискаха да ги вземе, но им липсваха нужните умения. Когато се върнаха при двамата стражи на изхода, Пъг каза:
— Взимам тези хора.
— Моля за извинение, милорд — каза по-старшият, — но това е против всякакви правила. Нямаме никакви заповеди.
— Поемам цялата отговорност — каза Пъг. — Изпълнявам задача, възложена ми от принца.
По-старшият войник погледна по-младшия и той сви рамене. Първият отвърна:
— Е, ами тогава всичко е наред.
Отведоха пленниците в храма и Накор извика:
— Шо Пи!
Първият му послушник притича.
— Да, учителю?
— Донесете на тези тук храна и чисти дрехи. — Погледна ги и добави: — След като се изкъпят.
Шо Пи кимна.
— Веднага, учителю.
— След това съобщи на Рупърт Ейвъри, че работниците му го чакат.
— Работници? — учуди се Пъг.
Накор кимна.
— Ру ще си направи тук работилница за фургони веднага щом се върнем в лагера утре заран и му доведем и няколко дървари.
— Дървари? — попита Пъг.
Накор се ухили.
— Ще ти обясня всичко по пътя.
Път му върна усмивката.
— Още една услуга — каза Накор.