Кралица на въздух и мрак [bg]

— Abre las puertas!

Викът се издигна във въздуха. Все повече и повече нефилими се присъединяваха, между тях — Кадир Сафар и Вивиан Пенхалоу. Викът „Отворете портите!“ се превърна в хор. Тави и Дру също се включиха и Дру се изгуби в него, в усещането да е част от нещо по-голямо и по-силно от нея самата. Покатери се на една пейка, издърпвайки Тави до себе си, така че да може да види цялата сцена: членовете на Кохортата, които очевидно се чувстваха неловко, викащите нефилими, неколцината ловци на сенки, които стояха мълчаливи и несигурни.

— Няма да престъпим нарежданията на истинския консул! — изкрещя Ласло, а лицето му потъмня. — Ще умрем, преди да ни принудите да изменим на Закона!

Виковете секнаха; никой не беше очаквал това. Очите на Тави се разшириха.

— Какво иска да каже?

Тълпата беше замръзнала. Никой нефилим не искаше да бъде принуден да нарани друг нефилим, особено след кошмара на Тъмната война. Джия като че ли се поколеба.

Един Мълчалив брат пристъпи напред. После втори, трети, а одеждите им с цвят на пергамент шумоляха като листа на вятъра. Множеството се отдръпна, за да им направи място. Дру се взираше в тях. Последният път, когато беше видяла група Мълчаливи братя, беше на погребението на сестра й.

Над площада се разнесе безмълвен глас. По лицата на останалите Дру виждаше, че те също го чуваха да отеква в главите им.

Аз съм брат Седрах. Съвещавахме се за това как ни повелява да постъпим Законът. Стигнахме до заключението, че истинският консул е Джия Пенхалоу. — Брат Седрах млъкна. Той и останалите оформяха безмълвна жива картина, подредени около членовете на Кохортата. — Отворете портите.

Възцари се тишина. Лицето на Балог потрепваше.

— Не! — Беше Пейдж Ашдаун. В гласа й имаше пронизителни, ядосани нотки, същия остър и гаден тон, който използваше, когато наричаше Тай с обидни имена, когато се подиграваше на дрехите и теглото на Дру. — Не може да ни казвате какво да правим…

Брат Седрах вдигна дясната си ръка. Останалите Мълчаливи братя сториха същото. Разнесе се звук, сякаш нещо огромно се раздираше надве, и крилата на портата зейнаха широко, блъскайки членовете на Кохортата така, сякаш ги беше зашлевила гигантска ръка. Въздухът се изпълни с виковете им, когато бяха запратени настрани; през отворената порта Дру видя Нетленните поля, зелени под сивото небе и кипящи от битката.

— Нефилими! — Джия беше извадила меча си и сега наведе острието му, за да посочи към бушуващата битка. — Нефилими, напред!

Тласкани от желанието да се бият, ловците на сенки се заизливаха с рев през отворените порти на града. Повечето просто прескачаха изпопадалите членове на Кохортата, които се търкаляха на земята, стенейки от болка. Единствено Камерън Ашдаун, който се виждаше отдалече заради червената си коса, поспря, за да помогне на сестра си Пейдж да се изправи на крака.

Диего и останалите също тръгнаха към портата. Дру видя Хайме да се протяга и да потупва Диего по рамото. Диего кимна и Хайме се откъсна от групичката и се затича към Дру. Тя стоеше замръзнала от изненада на пейката, докато той се носеше през тълпата към нея. Беше изящен като хвърлен нож, усмивката му беше ярка като ръба на искрящото му острие.