Кралица на въздух и мрак [bg]

— Какво правиш тук? Опасно е, Тави!

Той вирна брадичка.

— Искам да бъда с теб! Повече няма да ме оставяте след себе си!

От тълпата се надигна нов взрив от крясъци. Членовете на Кохортата, които охраняваха портата, започваха да придобиват стреснат вид, но никой от тях не помръдна.

Нямаше време да изпрати Тави обратно. Положението всеки момент можеше да се превърне в кървава баня, а дори още повече от това — семейството и приятелите й бяха на Нетленните поля. Нуждаеха се от помощ.

Тя сграбчи Тави за ръката.

— В такъв случай гледай да не изоставаш — сопна се и те се втурнаха да бягат, проправяйки си път с блъскане до другия край на площада. Затичаха по канал „Принсуотър“, прекосиха моста и стигнаха до Флинтлок Стрийт за броени минути. Улицата беше пуста — някои къщи бяха изоставени толкова трескаво, че вратите им все още бяха отворени.

Магазинът беше по средата на улицата, с малкия си знак: СТРЕЛАТА НА ДАЯНА. Дру се хвърли към вратата и почука силно — три бързи почуквания, последвани от три бавни. Отвори се, молеше се. Отвори се, отвори се, отвори се…

Вратата зейна широко. Хайме Росио Росалес стоеше от другата страна, облечен в черни бойни дрехи. Държеше искрящ сребърен арбалет, насочен право срещу нея.

— Аз съм — заяви Дру възмутено. — Нали се сещаш, онази, която ви измъкна от затвора?

— Никога не можеш да си достатъчно предпазлив, принцесо — намигна й той и като свали лъка, повика през рамо Диего и останалите. Те започнаха да се изливат на улицата, облечени в бойни дрехи и препасали чисто нови оръжия: мечове и рапири, арбалети и пики, секири и ласа. — Кой те научи как да разбиваш ключалки всъщност? Снощи така и не можах да те попитам.

Кит Херондейл, помисли си Дру. Мисълта за Кит й напомни за още нещо. Тави се взираше с ококорени очи в изобилието от лъскави оръжия: Диего носеше секира, Дивя — двуръчен цвайхендер, Раян — болеадорас. Дори Джия беше препасала любимия си меч — закривен дао.

— Окей — заяви Дру. — Тези оръжия са на Даяна и след утрешния ден трябва да бъдат върнати в магазина.

— Няма проблем — каза Хайме. — Аз написах разписка.

— Не е написал разписка — заяви Диего.

— Обмислях да го сторя — поправи се Хайме.

— Понякога не мисълта е това, което има значение, малки братко — рече Диего и в гласа му имаше дълбока топлота, която Дру не беше чувала преди. Разбираше го — знаеше какво е да изгубиш брат си и отново да си го върнеш.

— Трябва да вървим — каза Тави. — Пред портите всички крещят, а Кохортата отказва да ги пусне навън.

Джия пристъпи напред.

— Не могат да ни държат пленени в града. Последвайте ме.

Тя като че ли имаше карта на града в главата си. Прекоси няколко по-големи улици, мина през няколко задни улички и заобиколи някои къщи. След броени минути вече бяха на Площада на зората.