За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но още тогава, когато са писали тия двама сенатори, бивали правени такива общи заключения, че самите те почти унищожили създаденото от тях правило. Така, ако някой, който е получил феод от малък васал, тръгнел с него на поход за Рим, получавал всички права на васал; също и ако той давал пари на малкия васал, за да получи феод, малкият васал не можел да си получи феода обратно и не можел даже да му попречи да го прехвърли върху сина си, докато не му върнел парите. Но най-сетне това правило започнало да не се спазва от Миланския сенат.
Глава XXVII
Други изменения в системата на феодите
При Карл Велики всички били длъжни да се отзовават под страх от тежки наказания на призива за всякаква война; никакви извинения не са се вземали под внимание; дори самият граф бил подлаган на наказания, ако освободял някого от това задължение. Но договорът на тримата братя допускал едно изключение, което, така да се каже, изтръгвало благородничеството от ръцете на краля; задължението да се следва краля на война се запазвало само в случай че войната е отбранителна. При други войни всеки бил свободен да следва своите сеньори или да се занимава със собствените си дела. Този договор е свързан с друг, сключен пет години преди него между Карл Плешиви и Людовик Германик. Според този договор двамата братя освобождавали своите васали от задължението да ги следват на война, в случай че те воюват един срещу друг; двамата братя се заклевали в това и задължавали войските си да се закълнат и те.
Гибелта на сто хиляди французи в битката при Фонтене накарала оцелялото благородничество да мисли, че частните разпри на неговите крале при подялба могат да доведат до пълното му унищожение; че тяхното честолюбие и завист могат да пролеят всичката кръв, която все още оставала в страната. Затова бил изработен закон, според който благородничеството не било длъжно да следва своите господари на война, освен когато ставало дума за защита на държавата от чуждо нашествие. Този закон останал в сила много векове.
Глава XXVIII
Изменения във висшите длъжности и феодите
Изглежда, че всичко е вземало лоша насока и в същото време се корумпирало. Аз казах, че първоначално много феоди били отчуждени завинаги; но това са били особени случаи; а иначе феодите общо запазвали своята природа; и ако короната загубела едни феоди, заменяла ги с други. Аз също казах вече, че короната никога не е отчуждавала висши постоянни длъжности.
Но Карл Плешиви издал едно общо постановление, което се отнасяло и до висшите длъжности, и до феодите; той наредил чрез своите капитуларии графствата да се прехвърлят върху децата на графа; и поискал това разпореждане да се отнася и до феодите.
Сега ние ще видим, че то е било разширено още повече, така че високите длъжности и феодите започнали да преминават към по-далечни роднини. В резултат на това повечето сеньори, които по-рано са зависели от короната, започнали да зависят от нея само косвено. Онези графове, които по-рано раздавали правосъдие в кралските дворци, които водели свободните на война, сега се намирали между краля и неговите свободни хора; така кралската власт се отдалечила с още една степен.
Нещо повече; от капитулариите може да се направи заключението, че графовете са имали бенефиции, свързани с техните графства и със зависещите от тях васали. Когато графствата станали наследствени, тези васали на графа престанали да бъдат непосредствени васали на краля; графовете станали по-силни, защото васалите, с които вече разполагали, им дали възможност да придобият нови васали.
За да се разбере добре отслабването на властта в края на втората династия, предизвикано от тоя нов порядък, достатъчно е само да се обърне внимание на положението в началото на третата династия, когато увеличението на феодите от втора степен довело едрите васали до отчаяние.
В кралството съществувал обичай, според който по-големите братя, когато давали части от имотите на по-малките си братя, получавали от тях клетва за вярност, така че господствувашият сеньор ги държал вече като васали от втора степен. Филип-Август, херцог Бургундски, графовете Неверски, Булонски, Сен-Полски, Дампиерски и други сеньори обявили, че занапред феодите при подялбата им между наследници или по някакъв друг повод винаги ще се смятат за зависими от един и същ сеньор, без посредничеството на какъвто и да било друг сеньор. Макар този указ да не е получил общо приложение, защото, както казах вече на друго място, издаването на общи укази по това време е било немислимо, все пак много от нашите обичаи са възникнали въз основа на него.