За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Това, което историците казват, че битката при Фонтене била причина за падането на монархията, е твърде правдоподобно; но аз ще си позволя да хвърля поглед върху някои гибелни последствия на това събитие.
Скоро след тази битка тримата братя — Хлотар, Людовик и Карл, сключили договор помежду си, в който аз намирам клаузи, които трябва да са променили целия държавен строй у французите.
В манифеста, с който Карл съобщава на народа онази част от договора, която се отнася до него, се казва, че всеки свободен може да си избира за сеньор когото пожелае — краля или някой от другите сеньори. Преди този договор свободният е можел да постъпва във феода, но неговият алод винаги се е намирал под непосредствената власт на краля, т. е. под юрисдикцията на графа; от сеньора е зависел само по отношение на феода, който получавал от него. Но след този договор всеки свободен е можел да подчини своя алод на краля или на някой друг сеньор, по негов избор. Но тук ставало дума не за тия, които се препоръчвали за феод, а за онези, които искали да превърнат своя алод във феод и, така да се каже, да излязат от гражданската юрисдикция, за да встъпят под властта на краля или на сеньора, който си изберат.
Така онези, които в качеството си на свободни по-рано са се намирали под властта само на краля и са отивали на война под предводителството на графа, незабелязано станали васали един на друг, понеже всеки свободен можел да избира за свой сеньор когото иска — или краля, или някой от сеньорите.
Когато човек превръщал във феод земята, която била в негово вечно владение, тоя феод вече не можел да бъде пожизнен. Ето защо скоро след това бил издаден общ закон за прехвърлянето на феодите от собствениците върху децата им; това е закон на Карл Плешиви, един от тримата господари, които сключили договора.
Това, което казах за свободата на всеки в монархията след договора на тримата братя да избира за сеньор когото пожелае — краля или друг някой, се потвърждава от издадените след това актове.
По времето на Карл Велики, когато васалът е получавал от сеньора нещо, той не е можел да напусне сеньора дори това нещо да е струвало само един солид. Но при Карл Плешиви васалите са можели безнаказано да следват своите интереси или прищевки; и този господар се изразява в това отношение така силно, че сякаш по-скоро ги подканя да се ползуват от тази свобода, отколкото да я ограничава. По времето на Карл Велики бенефициите са били по-скоро лични, отколкото реални; по-късно стават повече реални, отколкото лични.
Глава XXVI
Изменения във феодите
Феодите претърпели не по-малко изменения от алодите. От Компиенския капитуларий от времето на крал Пипин се вижда, че тези, които са получавали бенефиции от краля, са раздавали части от тях на своите васали; но тези части все пак са съставяли едно цяло. Когато кралят отнемал всичко, отнемал и тях; а ако умрял левдът, васалът губел придобития от него феод; идвал нов бенефициер, който поставял свои нови подвасали. Така феодът от втора степен не зависел от истинския феод; зависело само лицето. От една страна, подвасалът се връщал към краля, защото не бил свързан завинаги с васала; феодът от втора степен също се връщал към краля, защото влизал в състава на целия феод, а не съществувал като самостоятелна част от него.
Такива са били подвасалните отношения, когато феодите били сменяеми; такива останали и след като феодите станали пожизнени. Но това положение се променило, когато феодите от първа и втора степен започнали да минават към наследниците. Онова, което по-рано зависело непосредствено от краля, сега зависело от него чрез други лица; и кралската власт се намирала, така да се каже, отдалечена с една, с две, а често и с повече степени от него.
От книгите за феодите се вижда, че макар кралските васали да са можели да дават земи като феоди, т. е. като кралски феоди от втора степен, подвасалите или дребните подвасали вече не са можели да раздават феоди, тъй като всичко, което са давали, можели да си го вземат обратно във всяко време. Освен това тази концесия не минавала към децата във вид на феоди, тъй като не се смятала за извършена по закона за феодите.
Ако сравним подвасалните отношения от времето, когато двамата милански сенатори са писали своите книги за феодите, с подвасалните отношения от времето на крал Пипин, ще видим, че феодите от втора степен са се запазили в своя първоначален вид по-дълго, отколкото феодите от първа степен.