За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XX
Людовик Благочестиви
Когато Август бил в Египет, поискал да отворят гроба на Александър; попитали го не желае ли да отворят гробовете на Птолемеевци; той отговорил, че иска да види царя, а не мъртъвците. Така и в историята на втората династия ние търсим Пипин и Карл Велики; ние искаме да видим кралете, а не мъртъвците.
Един господар, играчка на своите страсти и даже жертва на собствените си добродетели; един господар, който никога не е познавал нито силата, нито слабостта си; който не е можел да си внуши нито страх, нито любов; който заедно с малкото пороци на сърцето е имал всякакви недостатъци на ума — такъв господар е поел в ръцете си юздите на империята, които е държал Карл Велики.
В едно време, когато целият свят плаче за своя баща; в един момент на стъписване, когато всички търсят Карл и не могат да го намерят; когато вървят по следите му, за да заемат неговото място, Людовик изпраща пред себе си свои доверени хора да арестуват тези, които са допринесли за непристойното поведение на неговите сестри. Това предизвикало кървави трагедии; и било едно твърде прибързано неблагоразумие. Той започнал да отмъщава за семейни престъпления още преди да влезе в двора; и разбунтувал духовете, преди да стане господар.
Той заповядал да избодат очите на Бернар — краля на Италия, своя племенник, който дошъл при него с молба за прошка и умрял няколко дена след това — нещо, което умножило броя на неговите врагове. Страхът, който всял, накарал братята му да се подстрижат за монаси — нещо, което умножило още повече неговите врагове. Тия две постъпки довели до засилване упреците срещу него; не пропускали да кажат, че той е нарушил клетвата и тържествения обет, които е дал пред своя баща при коронацията си.
След смъртта на императрица Хирменгарда, от която имал три деца, той се оженил за Юдита; от нея имал син и скоро след това, смесвайки снизходителността на стария съпруг със слабостите на стария крал, внесъл в семейството си безредие, което повело след себе си падането на монархията.
Той непрекъснато променял подялбата, която извършвал между децата си; а тази подялба всеки път се утвърждавала чрез клетва, която давали той, неговите синове и сеньорите. Това значело да се изкушава верността на неговите поданици, да се внася объркване, съмнение и двусмисленост в тяхното повинование; това значело да се смесват различните права на господаря, и то в едно време, когато крепостните били рядко и за главна опора на властта служела верността към дадената и приетата дума.
Децата на императора, за да запазят полученото при подялбата, търсели съдействие от духовенството, като му давали нечувани дотогава права. Но тези права били особени; те представлявали начин да се получи гаранция от църквата в едно дело, за което се искало нейното одобрение. Агобард обърнал внимание на Людовик Благочестиви, че той бил изпратил Лотар в Рим, за да го обяви за император; че е извършил подялба между децата си, след като измолил благословията на небето с тридневни постове и молитви. Какво е можел да направи един суеверен господар, след като е бил атакуван от самото суеверие? Можем да си представим какъв удар е бил нанесен на върховната власт веднъж със затварянето на тоя господар в тъмница и втори път — с публичното му покаяние. Искали са да унизят краля, а са унизили кралския сан.
Трудно е от пръв поглед да се разбере как е могло един господар с толкова добри качества, господар, на когото не е липсвала просвета, който по природа е обичал доброто, с една дума, един господар — син на Карл Велики, да има врагове, които да са толкова много, толкова вероломни, непримирими, пламенни в желанието си да го оскърбят, толкова решителни в намерението си да го погубят. И тия врагове биха го погубили два пъти безвъзвратно, ако неговите деца, в същност по-честни от тях, можеха да действуват по някакъв план и да достигнат до някакво съгласие.
Глава XXI
Продължение на същата тема
Силата, която Карл Велики придал на нацията, се запазила при Людовик Благочестиви до такава степен, че държавата можела да поддържа своето величие и да бъде уважавана от чужденците. Господарят нямал силен ум; но нацията била боеспособна. Авторитетът на властта падал вътре в страната, без отвън да се вижда, че нейната мощ отслабва.
Карл Мартел, Пипин и Карл Велики управлявали монархията един след друг. Първият благоприятствувал алчността на военните; другите двама — на духовенството; Людовик Благочестиви предизвиквал недоволство и у едните, и у другите.