За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Графовете и посланиците на краля също изисквали понякога от васалите, чиято вярност била подозрителна, удостоверение, което се наричало firmitas; но това удостоверение не можело да бъде омаж, тъй като кралете си го давали един на друг.
И ако абат Сугерий говори за една катедра в Дагобер, от която според старите свидетелства френските крале обикновено приемали от сеньорите омажи, ясно е, че в този случай той използува понятията и езика на своето време.
Когато феодите започнали да стават наследствени, редът за признаване на васала, който в началото бил случаен, приел определена форма; започнал да се извършва с по-голям блясък и с изпълнение на повече формалности; защото трябвало да увековечи спомена за взаимните задължения на сеньора и васала.
Аз бих могъл да допусна, че омажът е започнал да се въвежда при крал Пипин, когато, както казах вече, много бенефиции били раздадени за вечно владение; но аз допускам това с голяма предпазливост и само въз основа на предположението, че авторите на старите френски летописи не са били невежи и описвайки церемониите по полагане на клетва за вярност от Тафийон, херцога на Бавария, пред Пипин, не са се основавали на обичаите, които са били в сила по тяхно време.
Глава XXXIV
Продължение на същата тема
Когато феодите били временни или пожизнени, те имали отношение само към гражданското право; ето защо за тях се споменава толкова малко в гражданските закони от онова време. Но когато станали наследствени и можели да се даряват, да се продават и завещават, те станали предмет и на държавното, и на гражданското право. Феодът, погледнат като задължение да се носи военна служба, имал отношение към държавното право; но погледнат като вид имущество, намиращо се в обръщение, представлявал предмет на гражданското право. Това дало началото на гражданските закони за феодите.
Когато феодите станали наследствени, законите за унаследяването трябвало да съответствуват на реда за вечното владение на феодите. Така се установило въпреки постановките на римското право и на салическия закон правото на френския закон propres ne remontent point. Необходимо било феодалната повинност да се изпълнява; но дядото и прачичото биха били лоши васали за сеньора; ето защо първоначално това правило се прилагало само по отношение на феодите, както научаваме това от Бутийе.
Когато феодите станали наследствени, сеньорите, които трябвало да се грижат за изпълнението на феодалната повинност, започнали да изискват от дъщерите, които унаследявали феода, а понякога, както ми се струва, и от наследниците мъже да не встъпват в брак без тяхно съгласие; по този начин брачните договори за благородниците получили значение и на феодален, и на граждански акт. В такъв един акт, извършен пред погледа на сеньора, се давало разпореждане относно бъдещото унаследяване с оглед наследниците да могат да изпълняват свързаните с феода служби; затова в началото само благородниците имали правото чрез брачен договор да се разпореждат свободно с начина на бъдещото унаследяване, както са отбелязали това Боайе и Офрерий.
Би било излишно да се говори за това, че откупът на родовото имущество, основан върху старинното право на роднините, представляващо една тайна на древната френска юрисдикция, върху която нямам време да се разпростирам, не би могъл да има място по отношение на феодите, преди те да са станали вечно владение.
Italiam, Italiam. Аз завършвам трактата си за феодите там, откъдето повечето от авторите започват.
К р а й
[
←1
]
Платон (ок. 427—347 г. пр. н. е.) — древногръцки философ, родоначалник на обективния идеализъм, виден представител на атинската робовладелска аристокрация.
[
←2
]
Сократ (ок. 469—399 г. пр. н. е.) — древногръцки философ-идеалист, противник на атинската демокрация. За неговите възгледи съдим по диалозите на учениците му Платон и Ксенофон.
[
←3
]
Томас Хобс (1588—1679) — английски философ-материалист. Идеите му за обществото и държавното устройство са отразени най-добре в «Левиатан».