За духа на законите

След като вечното владение на феодите сложило началото на изкупния налог, дъщерите получили възможност за унаследяване на феода, ако липсвали наследници мъже. Така сеньорът, давайки феода на дъщерите, увеличавал възможността за откуп, понеже съпругът бил задължен да плаща наравно с жената. Това разпореждане не се отнасяло за короната; понеже не се намирала под ничия зависимост, тя не подлежала на правото на откуп.

Дъщерята на Гийом V — Тулузкия граф, не унаследила графството. Но по-късно Алиенора получила в наследство Аквитания, а Матилда — Нормандия; по това време правото за унаследяване се утвърдило до такава степен, че Людовик Млади след разтрогването на брака му с Алиенора, без да създава каквито и да е трудности, й върнал Гиена; и тъй като тези два случая станали много скоро след първия, следва да се смята, че общият закон, който разрешавал на жените да уна-следяват феодите, бил въведен в Тулузкото графство по-късно от другите провинции на кралството.

Устройството на различните европейски кралства съответствувало на положението на феодите от времето на основаването на тия кралства. Жените не наследявали престола нито във френското кралство, нито в империята, защото в тия две монархии те нямали право да наследяват феоди; но те имали право на унаследяване в държавите, основани, след като било установено вечното владение на феодите; както например в държавите, образували се в резултат на завоеванията на норманите или войните с маврите; и както най-сетне в държавите, възникнали извън пределите на Германия, и в по-нови времена — в онези държави, които благодарение на християнството сякаш се възродили.

Когато феодите били временни, давали ги на хора, които били в състояние да ги обслужват; при това не ставало въпрос за непълнолетие. Но когато преминали към вечно владение, сеньорите започнали да ги държат в свои ръце до пълнолетието на васала било с цел да увеличат доходите си, било за да дадат на питомците си военно възпитание. Това е, което нашите обичаи назовават с термина «garde-noble» и което е основано на по-други принципи, отколкото на опеката, с която няма нищо общо.

Когато феодите били пожизнени, желаещите да ги притежават извършвали акт на рекомендация; и действителната рекомендация, която се извършвала чрез предаване на скиптъра, определяла феода, както в наши дни това се прави чрез омаж. Ние виждаме графовете и даже пълномощниците на краля да приемат омаж в провинциите; за това не се споменава нищо и в инструкциите, които се давали на тези чиновници и които са се запазили в капитулариите. Истина е, че те понякога са карали всички поданици да дават клетва за вярност; но тази клетва малко приличала на омажа, който бил установен по-късно; тя станала само негов придатък и ту го предшествувала, ту го следвала; и не винаги присъствувала; тя била нещо по-малко тържествено и съвършено различно от него.