Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Тирион имаше съвсем смътен спомен за Теон Грейджой от времето, прекарано при Старките. Незрял младеж, вечно усмихнат, опитен с лъка. Не можеше да си го представи като владетел на Зимен хребет. Господарят на Зимен хребет открай време беше Старк.

Помнеше тяхната гора на боговете — високите смърчове в бронята на сиво-зелените игли, грамадните дъбове, глоговите трънаци и ясените, стройните като войници борове, а в центъра — дървото на сърцето, стоящо като замръзнал във времето великан. Помнеше дори мириса на това място, землист и унил, мирис на векове, помнеше и колко мрачна беше онази гора дори в ясен ден. „Онази гора беше Зимният хребет. Тя беше северът. Никога не съм се чувствал толкова не на място, колкото когато стъпих в нея, като нежелан натрапник.“ Зачуди се дали хората на Грейджой също ще го почувстват. Замъкът можеше да е техен, но не и гората на боговете. Не и след година, след десет или след петдесет.

Тирион Ланистър бавно подкара коня си към Калната порта. „Зимен хребет за теб е нищо — напомни си той. — Радвай се, че е паднал, и се погрижи за собствените си стени.“ Портата беше отворена. На пазарния площад стояха един до друг три огромни катапулта и краищата им надничаха над бойниците като клюнове на чудовищни птици. Изхвърлящите им лостове бяха направени от стари дъбове и обковани с желязо, за да не се кършат. Златните плащове ги бяха нарекли „Трите курви“, защото щели да предложат на Станис доста похотливо посрещане. „Така поне се надяваме.“

Тирион сръга коня с пети, подкара в тръс през Калната порта и навлезе в човешкото гъмжило. След като подмина Курвите, тълпата оредя.

Връщането в Червената цитадела мина без неприятности, но в Кулата на Ръката завари дузина разгневени търговски капитани, чакащи в приемната му, за да протестират за заграбването на корабите си. Той искрено им се извини и обеща да им се отплати щедро, след като свърши войната. Това не ги успокои много.

— А ако загубите, милорд? — попита един браавосец.

— Тогава си поискайте компенсацията от крал Станис.

Докато се отърве от тях, камбаните вече биеха и Тирион разбра, че ще закъснее за въвеждането. Той се заклатушка през двора почти на бегом и влезе в септата на замъка тъкмо когато Джофри закопчаваше бели копринени плащове на двамата най-нови членове на Кралската си гвардия. Ритуалът, изглежда, изискваше всички да стоят прави, затова Тирион не можа да види нищо освен стена от придворни задници. От друга страна, когато новият Върховен септон приключеше заниманията си с двамата рицари, след като изслушаше клетвите им и ги помажеше, той щеше да е в добра позиция да излезе пръв през вратата.

Одобряваше избора на Церсей сир Бейлон Сван да заеме мястото на убития Престън Грийнфилд. Сванови бяха погранични лордове: горди, силни и много предпазливи. Под предлог, че го е съборила болест, лорд Гулян Сван беше останал в замъка си, без да се меси във войната, но най-големият му син беше тръгнал с Ренли, а сега със Станис, а Бейлон, по-младият, служеше в Кралски чертог. Ако имаше трети син, Тирион подозираше, че щеше да е при Роб Старк. Това сигурно не беше най-достойният курс, но показваше благоразумие: който и да спечелеше Железния трон, Сванови смятаха да оцелеят. В добавка към знатното си потекло сир Бейлон беше доблестен, учтив и опитен с оръжията: добър с пиката, още по-добър с боздугана и върховен с лъка. Щеше да служи с доблест и кураж.