Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— По-добре слугиня на дама, отколкото момиче в кухнята — отвърна Шае, когато Тирион й разказа за плана на евнуха. — Мога ли да си взема коланчето със сребърните цветя и златното герданче с черните диаманти, за които ми каза, че отиват на очите ми? Няма да ги нося, ако кажеш, че не бива.

Колкото и да не обичаше да я разочарова, Тирион трябваше да изтъкне, че макар лейди Танда несъмнено да е умна жена, дори и тя може да се учуди защо една слугиня има повече накити от дъщеря й.

— Избери си две-три рокли и нищо повече — заповяда й той. — Вълна и никаква коприна, хермелин или кожа. Останалото ще ти го пазя в покоите си, когато идваш при мен. — Не беше отговорът, който искаше да чуе Шае, но поне щеше да е в безопасност.

Когато ритуалът най-после приключи, Джофри излезе важно със сир Бейлон и сир Озмунд в новите им бели плащове, а Тирион се задържа, за да поговори с новия Върховен септон (който беше негов избор и достатъчно благоразумен, за да се досеща кой маже меда на хляба му).

— Искам боговете да са на наша страна — каза му грубо Тирион. — Да им кажеш, че Станис се е заклел да изгори Великата септа на Белор.

— Вярно ли е, милорд? — попита Върховният септон, свит човечец с рехава бяла брада и сбръчкано лице.

Тирион сви рамене.

— Напълно е възможно. Станис изгори гората на боговете в Бурен край като жертвен дар на Господаря на Светлината. След като можа да оскърби старите богове, защо да щади новите? Това им кажи. Кажи им, че всеки човек, който смята да помага на узурпатора, изменя на боговете, както и на законния си крал.

— Ще им кажа, милорд. И ще им заповядам да се молят за здравето на краля, както и на Ръката му.

Пиромантът Халайн го чакаше в солария, а майстер Френкен беше донесъл писма. Алхимика остави да почака още малко, докато прочете какво са му донесли гарваните. Имаше едно старо писмо от Доран Мартел, който го предупреждаваше, че Бурен край е паднал, и друго, много по-интригуващо, от Бейлон Грейджой на Пайк, който се титулуваше „Крал на Островите и на Севера.“ Канеше крал Джофри да изпрати свой посланик на Железните острови, за да уговорят границите между двете владения и да обсъдят възможен съюз.

Тирион прочете писмото три пъти и го остави настрана. Корабите на лорд Бейлон щяха да са от голяма помощ срещу флотата на Станис, опнала платна от Бурен край, но те бяха на хиляди левги оттук, от другата страна на Вестерос, а Тирион съвсем не беше сигурен, че му се иска да предаде половината владение. „Това май трябва да го изсипя в скута на Церсей или да го представя на съвета.“